Синдиката на служителите в затворите в България изпрати писмо – предложение до 42-то Народно събрание.С позицията си до 42-то Народно събрание, Синдиката отправя искане депутатите да приемат законодателни промени, за квалифициране на извършените спрямо служителите на ГД“Изпълнение на наказанията“ и ГД“Охрана“ телесни повреди като по – тежко наказуеми случаи спрямо основните състави на телесните повреди в НК.
Пълния текст на писмото четете по – долу:
До: Комисията по правните въпроси
към 42 Народно събрание
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
за
допълнение и изменение
към Проекто – Закона за изменение и допълнение на НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС
От:
„СИНДИКАТ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В ЗАТВОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ” – сдружение с нестопанска цел, регистрирано по ф.д. № 22/2009 год. по описа на Окръжен Съд – Пазарджик, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.Ивайловградско шосе”, представлявано от Председателя на УС Иван Петров Петров, ЕГН: –––.
Уважаеми господа,
Настоящото писмо-предложение е предизвикано от одобрените на първо четене на 30.05.2013г. законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, касаещи разпоредбата на чл.131, ал.2 от НК, а именно: включването на професиите на медицинските специалисти и учителите като обекти на засилена закрила и квалифициране на извършените спрямо тях телесни повреди като по – тежко наказуеми случаи спрямо основните състави на телесните повреди в НК.
Провокирани от последните законопроекти по допълнение на НК, и изразявайки напълно одобрение за по-голяма дължима закрила на професиите на медицинския работник и учителя, отправяме настоящото си предложение за включване в квалифицирания състав на чл.131, ал.2 от НК като обект на засилена закрила и на служителите от състава на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГД „ИН”/ и Главна дирекция „Охрана” /ГД”О”/, и двете при Министерство на правосъдието /МП/. {jcomments off}
Необходимостта от квалифициране на посегателствата спрямо здравето на служителите от посочените две дирекции при Министерство на правосъдието като по-тежко наказуеми престъпления, произтича от по-високата обществена опасност на подобен род посегателства, предвид самия характер на изпълняваните от тези служители функции и специфичната работна среда, при която са принудени да работят същите, а именно това са най-общо изпълняваните от посочените служители дейности по охрана на магистрати, надзор на лишени от свобода и задържани лица; конвоиране на последните до правораздавателните институции и до местата за лишаване от свобода; пропускателен режим в учрежденията, в която се реализира правораздавателната дейност /и др.специфични дейности подробно уредени в Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и Правилника за организацията и дейността на Главна дирекция „Охрана” при МП/. По-високият риск от посегателства спрямо служителите от Министерство на правосъдието, работещи по служебни правоотношения в двете посочени дирекции, не е повлиян от настъпила промяна в обществените отношения, каквато представлява повишаващата се през последните години обществена опасност при посегателства срещу професии като медицинския работник и учителя. Повишеният риск по отношение на служителите от ГД „ИН” и ГД”О” при МП, не се е повишил статистически през последните години, но той е изначално присъщ и характерен за цитираните служители, предвид изпълняваните от тях специфични функции и дейности по охрана и надзор.
Посегателствата срещу служителите от ГД „ИН” и ГД „Охрана” са чести, но същите остават скрити от обществото, /особено тези от тях реализирани спрямо служителите от ГД „ИН” в местата за лишаване от свобода/, най-вече и защото на последните не се дава гласност чрез медиите и защото, Слава Богу, в последните години не се е стигало до ескалации или извънредно фрапиращо посегателство спрямо служител от надзорно-охранителния състав на Министерство на правосъдието с голям медиен и обществен отзвук. Една от основните функции на Наказателния кодекс е да действа възпиращо и предупредително спрямо потенциалните извършители на престъпления и считаме, че с квалифицирането на посегателствата спрямо служителите от ГД „ИН” и ГД „Охрана”, като по-тежко наказуеми състави превантивната роля на закона би била реализирана по-ефективно. Промените в правната уредба винаги и всякога би трябвало да следват промяната в обществените отношения, но в конкретния случай, считаме и Моля да вземете предвид, че правото към настоящия момент /НК в настоящия му вид/ не е отразило изначално по-високата обществена опасност на посегателствата спрямо здравето на служителите от ГД”ИН” и ГД „Охрана”, която е характерна за тези престъпления, предвид изпълняваните от посочените служители специфични служебни дейности, носещи по-голям риск за живота и здравето им. В този ред на мисли, считаме, че мястото на посегателствата спрямо служителите от ГД”ИН” и ГД”Охрана” е редом до квалифицираните състави, при които се дава засилена закрила на магистратите и на полицейските служители /предвид мотивите на законодателя при приемането на чл.131, ал.2 през 1997г/. Прави впечатление, че последните изменения и допълнения на разпоредбата на чл.131, ал.2 от НК, направени през годините, след създаването на същата /2004г, 2005г, 2009г и 2011г/, са инициирани и са резултат от осъществени престъпни посегателства спрямо различни категории държавни служители, които са имали широк медиен и обществен отзвук, като последното ясно личи от мотивите към законопроектите, посредством които са криминализирани като по-тежко наказуеми посегателствата срещу здравето на : данъчните служители /в последствие органи по приходите/; държавни съдебни изпълнители, частните съдебни изпълнители и техните помощници, митническите служители, служителите от Изпълнителната агенция по горите и от Министерството на околната среда и водите. Не считаме за редно и разумно, квалифицирането на посегателствата спрямо служителите на ГД „ИН” и ГД „Охрана” като по-тежко наказуеми случаи, да стане наложително едва след извършването на някое особено тежко посегателство спрямо личността или здравето на някой от цитираните служители, което да получи широк медиен възглас и обществен интерес. Напротив, нашето мнение, като се надяваме на вашата подкрепа, е че, особената по-висока закрила на служителите от ГД „ИН” и ГД „Охрана” е дължима от законодателя с оглед характера на възложените за изпълнение по-тежки функции и дейности от страна на тия служители, без и преди да се е стигнало до особено тежки случаи на престъпни посегателства спрямо тях.Именно така, виждаме ние, и предлагаме да бъде реализирана превантивната функция на правото, тъй като законът следва да е огледало на обществените нужди и потребности, но и да предотвратява или поне намалява случаите на евентуални посегателства върху закриляните обекти, като действа предупредително и възпиращо спрямо евентуалните извършители на престъпления с предвидените в законовите състави по-високи наказания.
С оглед гореизложените аргументи, предлагаме в законовата разпоредба на квалифицирания състав на чл.131, ал.2 от НК, да бъдат включени като обекти за засилена закрила служителите от ГД”ИН” и ГД „О” при Министерство на правосъдието, изпълняващи охранителни или надзорни функции.
Уважаеми г-да народни представители,
С готовност ще се включим с експертни мнения в работата по проучването на настоящото предложение и необходимостта от приемането и включването му в законопроект за изменение и допълнение на НК.
Като Ви благодарим за вниманието, разчитаме на вашето съдействие за прокарване на изложеното по-горе наше предложение и оставаме в очакване на Вашата подкрепа за реализирането му.
С почит, …………………….
( Иван Петров Петров )
Председател на УС на
„Синдикатът на служителите от затворите в България”