ССЗБ УЧАСТВА В ДИСКУСИЯ ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В СЕКТОР СИГУРНОСТ


Позиция на ССЗБ

по въпросите от дневния ред на проведената на 16.09.2010 г. в хотел „Родина“ дискусия на тема „Професионални и социални проблеми в условията на криза пред държавните служители от МВР, МП и военнослужащите от Министерство на отбраната” организирана от СФСМВР , ССЗБ , БОЛ „Раковски“ , НСП „Огнеборец“.

Материалите свързани с отразяването и в медиите са публикувани в раздел „Медиите за ССЗБ“ в менюто към началната стрница на сайта.

 

                                          Синдикат  на  Служителите в  Затворите в  България
                                         TRADE UNION OF EMPLOYEES IN PRISONS  IN BULGARIA

Преди всичко изразяваме задоволството си от възможността да участваме в една дискусия , която е добра възможност да се информират институциите , медиите и обществеността за проблемите , пред които са изправени пенитенциарните работници в страната и същевременно да се консолидира политиката на професионалните и синдикални организации по проблемите на служителите в сферата на сигурността. 

Независимо от реално открилата се възможност пред служителите от ГД”ИН”, след демократичните промени в страната да бъде упражнено правото на синдикална дейност до средата на миналата година липсваше професионлна или синдикална  органзиация , която да ги обединява , което на практика е и основна причина за съществуващия дефицит на социален дилаог ,  засягащ правата на персонала в тези заведения  и се надяваме Министерство на правосъдието ясно да  разбира нуждата от ускоряване на този процес .Със съжаление трябва да споменем , че от страна на някои ръководители по места се упражнява натиск срещу служители заради упражняваната от тях синдикална дейност , не се оказва съдействие и не се осигурява своевременен достъп до достоверна и разбираема информация засягаща членовете на синдиката. 

Съвета за социално партньорство е форма за водене на социален диалог , но без реално  политическото и професионално ръководство да разбират значението на нашата дейност , като важен инструмент за развитието на затворната система в България и развитието на отношенията и преговорния процес за сключване на споразумения и разрешаване на проблемите на заетите в сектора , останат в сегашното състояние и не се преодолеят различията чрез постигане на консесус по разглежданите въпроси натрупаното напрежение ще продължи да съществува. В тази връзка считаме също , че е необходимо институцията да  планира и предприеме промяна на механизмите за взаимодйствие между отделните звена , ръководен и изпълнителски състав , за да се дадат реални възможности за участие на персонала  в анализ на потребностите от обучение ,  ситуацията и дейностите в затворната система  и въпроси  свързани с трудовите и служебните отношения и със социално-икономическите права и интереси. 

Макар и времевия фокус на наблюдението ни , събирането на информация – основно от синдикалните дружества  и нейната обработка свързани с проблемите на служителите осигуряващи сигурността  в МЛС и следствените арести да е в краткия срок от създаването на профсъюза  до сега , нямаме колебания , че поставените за разглеждане днес  теми касаят членовете на синдиката и нас като управително тяло на организацията ,  търсеща разрешение на техните социални и професионални проблеми и това , че същите се нуждаят от спешно разглеждане и търсене на решения . 

Много важно според  нас  е заедно с представянето на проблемите и техния анализ тук , да бъдат направени верни изводи  , да набелижим конкретни мерки и действия , с които да търсим решения.Но какви – такива изразяващи се в поемането на  конкретни ангажименти от страните , различни от стандартните които са с неопределен срок  и обричащи ни на застой.

Реформирането на пенитенциарната система , като неразделна част от процеса на съдебна реформа и успешното противодействие на престъпността се оказва процес- продължителен и труден , вследствие на натрупаните от десетилетия нерешени проблеми , а стремежа към  утвърждаването на съвременен модел на пенитенциарната система в съответствие с международните минимални стандарти ни изправя ежедневно пред редица предизвикателства.Като неразделна част от този процес трябва да бъдат разглеждани и професионалния и социален статус на служителите.Техния професионален и социален статус е под нивото гарантиращо високата им мотивация , професионализъм и добър жизнен стандарт , а в условията на финансова криза е допълнително засегнат от  нейните последствия . 

Недостига на средства в системата поставя състава в ситуация задължаваща го да осигурява необходимия ред и сигурност в тези заведения и изпълнява  произтичащите свързани с целите на наказанието служебни  задължения в съответствие с  поставените високи критерии и съобразно препоръките на международните правозащитни и други организации , без да разполага с необходимия ресурс , на предела на физическите  и психически възможности. 

Крайно негативно  върху мотивацията за работа на хората упражняващи тежката професия надзирател оказват тенденциите на  различните нива в ръководството да търсят механизми за орязване на приети и утвърдени трудови норми ,  изразявщи се в прилагането на методики  , чрез които се отчита по – малко от реално отработеното от състава време , заобикаляне на действащата уредба за отчитане и изплащане на положения извънреден труд , както и се изисква от служителите дейности невключени в длъжностните характеристики. До момента липсват и гаранции за ползване правото на служителите на отложения от предходни години платен годишен отпуск във връзка с измененията на КТ .Спряно е изплащането на обезщетенията полагащи се на пенсионирани служители и тези които са прекратили служебни правоотношения с МП .

Недостига на средства неибежно води още до влошаване състоянието на материално техничекото обезпечаване , води до липса на елементарни средства за защита , отразява се върху нивото на професионлна подготовка и отлага във времето разрешаването на въпроса с подобряване условията на живот в българските затвори – респективно условията за работа .

Ние сме орган ,поставен да следи  за реда и спокойствието в мястото наречено затвор. Държавата се ползва в момента с остарели по съдържание нормативи за уреждане на  обществените отношения работодател-служител и оттам идва настояването ни за промени , засягащи , както професионални така и социални проблеми.Какви?
На първо място нормативите – за да има на какво да стъпим.Но кой трябва да ги промени? Нашето  желание не е  достатъчно.Трябва да бъдем чути.От кого  – от този който трябва да създаде нови , съобразени с международни стандарти. До кого опираме – министър на правосъдие , правителство и парламент.
На второ място – какво още да се промени  –  например обмяна на опит с чужди държави – да видим там как е.Нови форми на обучение , а не такива с които привидно на нас като служители ни се дава право да повишим квалификацията си.От къде обаче трабва да идват инициативите ,  не на последно място кой и по какъв начин трябва да  ги финансира.

Липсва диалектична връзка между нас-които сме там на горещото място при контингнента и инситуцията , която трябва да направи промяната и предмет на нашата дейност е да осъществим именно тази връзка , за да има промяна , защото въпроса опира и до това , че творците на нормативните документи могат да се окажат хора , които даже не са помирисвали „нашата кухня” образно казано , нито са влизали в затворническа килия.

Препоръка № Rec(2006)2 на Комитета на министрите на държавите-членки относно Европейските правила за затворите , съветва правителствата на държавите – членки да вземат предвид това , че : цитат
„Затворническият персонал изпълнява важна обществена задача и затова набирането, обучението и условията на работа трябва да предоставя на тези служители възможност за поддържането на високи стандарти при грижата им за затворниците ?”
Тази  ,  както и други препоръки на различни организации до сега остават добро пожелание , а финансовата криза може още неопределено време да служи за оправдание. Възниква въпроса :

Как служителите ще изпълняват своите задължения и системата – респективно страната ни ще изпълни поети ангажименти  и достигне желаните международни стандарти по отношение изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” , ако липсва синхрон между законодателство , политика и практика.

Затова и нашето желание е  да заговорим за приоритетно подреждане на различните проекти и нашата роля ,място и значението ни в тях , имайки предвид  неоптимистичната прогноза за ресурсите , с които ще разполагаме в близко бъдеще , което със сигурност ще рефлектира върху възможностите ни  .

В заключение трябва да кажем , че важността на проблемите и  техния комплексен характер са напълно основателна причина  и е съвсем нормално да се претендира нобходим рейтинг на хората посветили се на тази тежка професия.

Състояние на структурните звена в ГД”ИН” – окомплектоване с личен състав , материално-техническо осигуряване , социален статус на служителите.

Конкретно по първа точка от дневния ред можем да посочим това , че в действащия ЗИН не съществува текст , който да определя  съотношението охранявани-охрняващи от там и числеността на състава , което поражда въпроса на какъв принцип или по каква методика се определя числения състав в даден Затвор , ЗО ,Сл.Арест.

По отношение състоянието на структурните звена

– Окомплектоването на състава в ГД”ИН” по данни получени от СД показват тенденция за запазване на процента на неокомплектоване и дори за неговото увеличаване.Не виждаме предпоставки  това да се промени , тъй като изготвяните през годините стратегии за развитие на пенитенциарната  система и нееднократно променяната нормативна уредба ,  не са на базата на оценка на нивото на пенитенциарните системи в страните чиито критерии се стреми страната ни да достигне , а водещо при определяне щата , принципите , формите и способите за подготовка, използване и управление на състава, организационно и структурното  изграждане е финансовия ресурс на държавата..Казано просто стигаме до извода , че структурата и потенциала на пенитенциарните заведения са резултат най – вече и зависят  от възможностите на националната икономика да удовлетворява техните потребности.Това, че се намираме в условия на криза и свързаните с нея ресурсни ограничения допълнително затрудняват работата ни и със сигурност няма да повишат сигурността в местата наречени затвори , нито ще направят  възможно покриването на международните минимални стандарти , което ще е повод държавата ни да бъде критикувана от различни международниорганизации и причина да плаща хиляди обезщетения по решения на Европейския съд .

Окомплектоването на състава е ключов фактор за осигуряване на необходимата сигурност , а  и за  постигане целите на наказанието предвид това , че надзорния състав противно на общоприетото схващане не изпълнява задължения свързани само и единствено със надзор и охрана.

Причина довела до хронична липса на надзиратели е процедурата по назначавне на нови кадри , която се оказва  мудна , отнема месеци и при напускане на служители  на практика ни изправя пред  задължението в  намален състав да изпълняваме същите функции и задачи до назначаването на нови , като предлагаме в тази насока да се направи необходимото и тя да стане по „гъвкава”- образно казано.

Независимо , че през тази година в МЛС бяха назначени надзиратели , на практика се оказват недостатъчно , тъй като реално щата не е увеличен , попълва се незает от предни години  , а паралелно с това -голямата натовареност и несигурността относно запазването на социални придобивки с оглед подготвяния ЗИД на ЗМВР бяха причина за напускане на служители с изградени професионални качества.

Голямото натрупване на платен годишен отпуск от предходни години от служители в много териториални подразделения допълнително  задълбочава проблема , който разглеждаме  и само предприемането на спешни  мерки може да бъде някаква застраховка за осигуряването на нормални условия за работа в тези места за периода до края на 2011г.

В  свой доклад примери , БХК препоръчва персонала да бъде съобразен с капацитета и броя на обвиняемите и л.св.Отбелязано е също , че недостатъчният надзорно -охранителен състав води до по – чести работни смени и затруднява ползването на полагащите се почивки , като до този момент няма индикации да е взета в предвид.

Въобще трите основни компонента заложени в първа точка от дневния ред пораждат редица въпроси чакащи разрешение .

-Когато говорим за състоянието на структурните звена  съвсем разбираемо трябва да засегнем и този касаещ материално – техническото обезпечаване  и необходимостта от активен и резултатен процес на подготовка на звената.Спецификата на тежката професия надзирател е от естество засягащо работата с хора лишени от свобода , но не и без права.От тук дали става дума за онези , които са охранявани или тези които упражняват надзор и охрана , а в определени случаи и граждани и по –  конкретно възможните рискове за техните живот и здраве не могат да бъдат оправдавани с трудностите във финансовото осигуряване.

В местата за лишаване от свобода липсват съвременни  средства за лична защита и не тяхната липса , а въобще липсата на елемнтарни такива в много подразделения пораждат притеснение у нас , а смеем да твърдим- говорят и за безотговорното отношение на държавата към тези , които работим с най-тежкия контингент .

-Само между другото ще вметнем и един проблем , който като цяло се подценява , а именно липсата на вещево доволствие , както и неговото незадоволително качество въпреки цените на предлаганите артикули да са по – високи от други със същото предназначение продавани свободно в търговската мрежа.

За да не бъдем голословни отново  ще посочим някои от препоръките , които отправя към властите в България  и констатациите на БХК , като  конкретно по повод на казаното в един от докладите на организацията е написано , че  „твърде ограниченият бюджет не позволява редовното и пълно снабдяване на охранителния състав с униформено облекло”

Никой няма да изненадаме , като споменем и за лошите условия на труд , произтичащи от факта , че работната среда на НОС е средата , в която живеят л.св. Нещо повече подобряване  условията на труд  препоръчват от правозащитната организация  след една от проверките извършени  в МЛС  и арестите (Ако за задържаните лица битовите условия в много отношения са се подобрили, за служителите условията са такива, каквито са били и преди години  , споменават  също ,че на много места  липсват помещения за почивка и необходимия инвентар – столове , маси , гардероби  , че в някои арести служителите сами са купили необходимите вещи – вентилатор , телевизор и др. или със свои средства са боядисали единствената стая , с която разполагат, че полагащите се по Кодекса на труда ободряващи напитки през нощта не се дават. Не е подминато и  това , че естеството на работата е свързано с получаване на много заплахи, а  е отнето правото на служителите  да носят оръжието си извън ареста или затвора .

Към тези- макар и достатъчни за да стане ясно какво се крие зад тах  примери , бихме могли да добавим още много , като липсата на елементарни  хигиенно-санитарни условия , недостатъчна осветеност , проветреност , площ на обособените постове , остаряла и нерентабилна техника , лошо състояние на физическите средства за охрана, недостатъчно технически средства средства свързочно – съобщителна и за осъществяване на видеонаблюдение техника, както и техника за контрол и проверка на л.св , граждани и превозни средства .

В последните години внасянето на непозволени вещи и предмети в това число мобилни апарати чието внасяне и ползване в условията на затвора е забранено  , както и наркотични вещества хвърлят сянка на съмнение относно качеството на извършвани от нас дейности свърани с основни наши задължения.Тези и други слабости налагат анализ и осъзнаване на факта , че могат да бъдат преодолени или най-малко ограничени със общите усилия на ръководството и изпълнителския състав- подпомогнати от държавата .Администрацията на затворите не разполага с нужните технически средства за контрол при внасянето на предмети –  и техника изключваща внасянето на телефони , като закупуването и монтиране на такава би решила проблема.Друга алтернатива , като опит за неговото разрешаване е предприемането на законодателни промени , които да  класифицират ползването му от осъдените като престъпление , а опитите на лица  за внасяне от вън да се наказва със парична глоба , каквато мярка доколкото ни е известно е обмисляна преди време в Англия , но е трудно приложима тук.

Изследванията показват, че броя на хората със зависимости в национален мащаб се увеличава и това води до увеличение и на зависимите  л.св  , както се убеждаваме сами.Как да противодействаме на  голямата заплаха да се снабдаят  с нужните им вещества , като широкия спектър наркотични вещества , голямата им разновидност , начините да се укрият са безброй. Реалистичната преценка за съществуващото положение ни кара да споделим с вас , че едно от притесненията ни в това отношение е напълно недостатъчното обучение , от където идва и високата степен на напрежение и несигурност . Трудностите във финансовото осигуряване водят и до липсата на по-добри резултати от провежданата подготовка , която също има нужда от осъвременяване на модела с цел получаване на повече информация и подобряване на разнородните умения , които следва дапритежаваме.

Проблема с натрупаните отпуски от преди 2010г.

Малко известно е , че в последните години в ГД”ИН” се натрупа много неползван платен годишен отпуски поради невъзможността служителите да го ползват при реда и условията предвидени в закона..И няма как да е добре известно , след като в системата винаги е съществувал стремеж нещата да изглеждат добре , макар и привидно.Не се предоставя информация на синдиката. Какво остава на медиите и общетвеността?

Причините за деликатното състояние в което са поставени служителите след приетите промени в КТ имат комплексен характер.Неокомплект на състава , липсата на практика служителя сам да определя времето за ползване на платения си годишен отпуск , предвид спецификата на дейностите в МЛОС, неглижиране на необходимостта служителя да възстанови своите сили и пази своето здраве  , както и явното неспазване на закона от страна на някои ръководители.

Ако не се намери механизъм за ползването на останалия от предходни години отпуск на практика ще се отнеме придобито от тях право на отпуск – „неговото реално упражняване и заместващото го парично обезщетение при прекратяване на трудовото , съответно служебното правоотношение“. Освен това по този начин последиците на кризата се възлагат неоснователно на икономически най-уязвимите държавни служители.

Очкваме да бъдат взети мерки и да отпадне риска служителите не по своя вина да загубят отпуск , който им се полага , като в противен случай преди да стигнем до завеждането на колективен иск е въможно да се стигне до сътресения в работата на затворите след подаване на заявления за отпуск от страна на служителите съобрзано КТ.

Липса на представителство на държавните служители работещи по ЗМВР И ЗВС в НСТС

В република България не съществува специален закон уреждащ дейността на синдикалните организации .В същото време КТ третиращ между другото и тази проблематика , както и ЗМВР , налагат определени ограничения пред синдикалните организации , в резултат на които държавните служители в ГД”ИН” са лишени от всякаква възможност да бъдат представени в НСТС.С цел повишаване ефективността от социалния диалог е необходимо глава 20 от ЗМВР регламентираща синдикалната дейност  да бъде променен в посока даваща възможност държавните служители работещи по ЗМВР да бъдат представени в НСТС било чрез отпадане на забраната техни синдикални организации да се присъединяват към национално представени , било чрез създаване на нов орган дублиращ дейността на НСТС за държавните служители в сектора сигурност.

Разнопосочната нормативна уредба на професионалните и социални права на държавните служители от МО,МВР и ГДИН

Крайно необходимо е да бъдат предприети мерки касаещи проблема свързан с отчитането на работното време и компенсирането на положения извънреден труд .Ако в случая  с отчитането на работното време става дума за несъвършенства на нормтивната уредба , което може да се промени с издаването от страна Министъра на правосъдието на  Инструкция за реда и определяне на раб.време , отчитането му и компенсирането му – която логически и законово следва да е идентична с издадената от Министъра на вътрешните работи , тъй като засяга служители , работещи при идентични условия , то за отчитането и компенсирането на извънредния ТРУД въпроса опира до откровеното нарушаване на изискванията на нормативните документи от страна на определени ръководители.

Проблемите, свързани с отчитането, разпределянето и заплащането на работното време , според нас възникват по няколко основни причини:

Наслагването с годините в общественото мнение на едно “привидно” усещане за “спокойствие” от страна на държавата и отговорните държавни органи и институции , а от обществото ни като цяло към работещите в тази доскоро “скрита” сфера на държавна дейност. Това доведе до старателното и системно отклоняване на общественото внимание от истинските проблеми на хората, които работят там. А всъщност проблемите ги е имало още когато всички държавни служители са били “под шапката” на МВР, но са се задълбочили още повече, когато част от служителите преминаха към ГДИН, която е към Министерство на правосъдието. Именно тази “двойнственост” в правното третиране на държавните служители с времето се задълбочи още повече и на практика нанесе и продължава да нанася вреди, най – вече от социално – икономически и финансов характер на работещите.  

Проявеното явно непознаване и нежелание за вникване в същността и моногообразието на дейностите , които извършва личния състав в ГДИН и нейните поделения, както и реалното време за физическото им извършване от страна на отговорните държавни органи .

С новият ЗИНЗС и правилника към него, нещата, за огромно съжаление на служителите, в голяма степен очевидно си останаха същите – като в доброто старо минало – неясни , бледи и често объркани правни и излишно усложнени правни формулировки , неконкретни и сбъркани правни конструкции , многобройни препращания към ЗМВР , тотална липса на информация , “неглижиране” и умаловажаване на проблемите на хората.

Има редица издадени подзаконови нормативни актове – наредби, заповеди и инструкции, но някои от тях са толкова остарели , че се намират в пълно противоречие с основни принципи на трудовите права на българските гражданите , а работещите в ГДИН също са преди всичко български граждани и като такива и за тях трябва да важат всички тези основни принципи. Всичко това води до нарушаване на основни , принципно установени положения в Трудовото законодателство.

Такива са и въпросите свързани с компенсирането на труда през нощта , през празнични дни и времето на разположение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *