29 април 2010 | 16:19 | Агенция „Фокус”
Христо Илков – Проблемите на служителите в затворите са сходни с тези на служителите в МВР
Фокус: Г-н Илков, как е структурирана синдикалната организация?
Христо Илков: Ние сме една млада и прохождаща организация. Синдикатът е структуриран от синдикални дружества – различните затвори, затворнически общежития и някои арести, които са към нашия синдикат. Това са общо 11 синдикални дружества на територията на цялата страна – Пазарджик, Стара Загора, Сливен, Бобов дол, Ловеч, Враца, Пловдив, Велико Търново, Плевен, София, като към някои от тези дружества членуват и следствените арести. Служителите в системата са около 4500, като надзиратели, така наречения надзорно охранителен състав във затворите, са малко над 2000.
Фокус: Наскоро служителите в МВР изразиха своето недоволство за пореден път, а така също и военните – как стои въпросът със заплащането на служителите в затворите и това може ли да бъде повод за недоволство и предстоящи протести?
Христо Илков: Участвахме в последния протест, организиран от синдикалната федерация на служителите в МВР. Бяхме заедно с тях като синдикат, с който поддържаме договорни отношения, макар и неофициално подписани, но на едно относително добро ниво. Имаме идеи за едни конкретни договорености между двете синдикални организации. Затова и ние изразихме своята солидарност с техния протест на 20 март. Ние имаме около 90% сходни проблеми – проблемите, които бяха изложили те на този протест, съществуват и при нас. Ние в по-голямата си част работим по Закона за МВР, затова и проблемите на служителите в МВР на 90% ни касаят и нас. Тук става въпрос за условията на труд например.
Фокус: Като стана въпрос за условията на работа – какви са проблемите ви в това отношение?
Христо Илков: Отговорът на този въпрос е относителен, тъй като условията в отделните затвори са различни – в една част са по-добри, в други не чак толкова добри. А има една част, където условията са направо трагични. В Централния софийски затвор има две общежития – тези в Казичене и в Кремиковци. Условията на труд в общежитието в Кремиковци са доста лоши. Но липсата на пари в последните години, се отразява на този проблем. Тук говорим дори за елементарни санитарно-хигиенни условия, които трябва да бъдат спазени. Говорим и за материална база, която поради липса на финансови средства, не е в състоянието, в което трябва да бъде.
Фокус: Лошите условия могат ли да бъдат причина за това някои служители да си позволяват да превишават правомощията си – имаше наскоро няколко случая, при които стана ясно, че такива са съдействали на задържани да напускат килиите си?
Христо Илков: Едва ли лошите условия са определящи за тези неща. Но не бива на базата на такива случаи, да се лепва едно име на целия състав. Едно от нещата, с които не сме съгласни, е именно това – това са единични случаи, които, колкото и да е неприятно, ги има в по-голяма част от затворите. Не бива да се слага целия състав под един знаменател на базата на тези колеги.
Фокус: Как съдействате с институциите за решаването на проблемите си?
Христо Илков: Една от формите за разрешаване на нашите проблеми това е учредяването на Съвет за социално партньорство. Там страни в този съвет страни ще са Министерството на правосъдието, нашият синдикат, представители от страна на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, представители от страна към Главна дирекция „Охрана”, към МП, също така техният синдикат и представители на свободните синдикати към КНСБ. Това ще бъде бъдещата форма, на която ще се излагат, обсъждат и решават всички проблеми, които произтичат в процеса на работа на всяка една от страните. На прага сме на подписването на този Съвет за социално партньорство (ССП) и би трябвало това да бъде една работеща структура, в която да се намират решения на всички въпроси и проблеми. Преди да се стигне до идеята за съвета, бяха правени всякакви подстъпи, за да се обърне внимание на проблемите ни. Така запознахме и омбудсмана с всичките тези проблеми, като пред него конкретно бяхме поставили въпроса за отчитане на работното време – това е ключов наш въпрос, тъй като с него са свързани и други въпроси. Позицията ни е, че за държавни служители, които работят на базата на закони и подзаконови нормативни актове, не трябва да има разминаване в отчитането на това време. По принцип ние работим на 24-часово дежурство – на едно място се отчитат 20 часа, на друго 21-22 часа. Това се получава заради неточното конкретизиране на отчитането на работното време. Това трябва да се нормира със заповед или инструкция от страна на Министерството на правосъдието. Тук се поражда недоволство от страна на колегите, тъй като не се обхващат часовете за тримесечие – нашата работа се отчита на тримесечие, защото не сме на нормално работно време. И така, при отделното отчитане се получава така, че едни са работили повече, а други по-малко. На места колеги дават по една или две редовни осемчасови смени, за да си изравнят часовете, заложени за тримесечието, което е парадокс, защото ние реално работим не 24, а 25-26 часа.
Фокус: Трябва ли да има разграничаване в статута на служителите, които работят при едни по-високи отговорности?
Христо Илков: Това и в момента го има. Например в затвора в София има отряди, при които са настанени осъдените на доживотен затвор, такива, които са на специален режим, което е значително по-тежко от работата на двете затворнически общежития в Казичене и Кремиковци. Там работата със затворниците е по-облекчена. Разграничаването го има, но то е минимално. Заплащането на тези служители е с пет-шест лева разлика. Би трябвало тази разлика в заплащането да е по-голяма, тъй като има разлика и в самите отговорности. Това сме го правили като предложения, заложено е като въпрос, който да бъде заложен за в бъдеще.
Юлиан ХРИСТОВ
Източник: http://www.focus-news.net/?id=f14723