Формалната почивка на служителите в затворите вече ще се отчита като работно време

Новата заповед за реда за разпределяне на работното време в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) и териториалните й служби е издадена на 6 август т.г., на основание чл.211 от Закона за МВР във връзка с чл.19, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. С нея правосъдният министър отменя действащата заповед от 2007 г. на тогавашния правосъден министър Миглена Тачева, а новата влиза в сила от датата на нейното издаване. Заповедта е изпратена на ГДИН и териториалните й служби за сведение и изпълнение.

С нея „времето на разположение в поделението, където се изпълняват служебните задължения и физическото присъствие на служителите, се включва и отчита за работно време„, съобщиха от синдиката и уточниха, че с промените в нормативната уредба ще се компенсира като извънреден труд и участието на държавни служители на ГДИН в действия по предотвратяване и овладяване на кризи, бедствия и други извънредни ситуации.

Действащите до момента разпоредби доведоха до куп дела на служители срещу ГДИН, защото отработено време не им се изплащаше, а от дирекцията изтъкваха като свой аргумент въпросната заповед. В производствата по трудовите спорове, съдиите, както на първа, така и на втора инстанция, по всички приключили дела се произнесоха преимуществено в полза на служителите, поясниха от синдиката и дадоха за пример спечелени дела на техни колеги от затворите в Плевен, Бобов дол и др.

В този смисъл е решение на Плевенския районен съд от 18 юли т.г., в което съдът осъжда ГДИН да изплати на старши надзирател от затвора в Плевен 2558 лева за положен извънреден труд, който не е отчетен и 395,95 лева лихви. Сумата е от 24-часови дежурства, от които обаче са отчитани като работни само 20 часа, защото четирите часа почивка не се отчитат като работно време. В тази почивка обаче служителите нямат право да напускат района на поделението си и нямат право да събличат униформата си.

„В този смисъл, съдът намира, че се касае до несъщинска почивка, в която служителят изпълнява, дори и в намален обем, своите служебни задължения и няма право да напуска работното си място, както и да съблича работното си облекло/униформа. Съдът намира, че тези четири часа, съставляват част от работното време на надзирателите, като част от надзорно-охранителния състав на местата за лишаване от свобода, при даване на 24-часово дежурство. Възражението на ответника, че тези часове не са част от работното време, на основание издадената заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007г. на Министъра на правосъдието, за тях не се дължи възнаграждение, е неоснователно. Цитираната заповед не съставлява индивидуален административен акт, който да подлежи на самостоятелно обжалване, и съответно, при констатирано от съда противоречие със закона, не следва да бъде прилагана.“, се казва в решението на състава с председател съдия Ралица Маринска. В същия дух е и решение на Ловешкия районен съд от 3 юли т.г. по дело, заведено срещу ГДИН от пенсиониран командир на отделение в ловешкия затвор.

„При тези данни съдът приема, че четирите часа, наречени „почивка“, нямат белезите на същинска почивка, която да не се включва в работното време, тъй като през времетраенето им, на практика ищецът не е имал право да напуска работното си място, нито да съблече униформата си и е следвало да бъде в готовност да изпълнява задълженията си. От това следва, че тези четири часа са представлявали част от работното време на ищеца, тъй като през това време той е бил не само на разположение на работодателя, но и фактически е изпълнявал задълженията си, макар и в по-ограничен обем“, се казва в решението на състава с председател съдия Ивелина Йорданов, който осъжда ГДИН да изплати на ищеца 2636,20 лева за неплатен извънреден труд и 341,86 лева лихви.

През изминалата година синдикатът сигнализира контролните органи за нарушения на трудовото законодателство по отношение на служителите на ГДИН, а след сигнал и проверка от експерти на омбудсмана Константин Пенчев, той също настоя за осъвременяване на нормативната уредба и предприемане на мерки за гарантиране на трудовите права на служителите, съобразно европейското законодателство.{jcomments off}