ДО
МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РБ
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ДО ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪРА
НА ПРАВОСЪДИЕТО
ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ ПРОДАНОВ
С Т А Н О В И Щ Е
От „СИНДИКАТ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В ЗАТВОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ” -сдружение с нестопанска цел, регистрирано по ф.д. № 22/2009 год. по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Ивайловско шосе”, представлявано от Христо Ангелов Илков-председател на УС на ССЗБ.
Относно: ПРОЕКТ НА НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ПОСТИГНАТИ РЕЗУЛТАТИ В СЛУЖЕБНАТА ДЕЙНОСТ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ И ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ОХРАНА“ КЪМ МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО.
УВАЖАЕМА Г-ЖО МИНИСТЪР,
УВАЖАЕМИ Г-Н ЗАМ.-МИНИСТЪР,
В изпълнение на Заповед №ЛС-13-40/02.11.2017г. на министъра на правосъдието и на основание чл.7 от Споразумение рег. №93-00-503/16.12.2016г. на МП, във връзка с депозирано становище с вх. №57-00-11/13.10.2017г. МП, във връзка с Предложение с вх. №15653/08.11.2017г. на ГД „ИН“, във връзка с Предложение с вх.№92-15-538/17.11.2017г. МП и с настоящото становище възразявам срещу постоянните опити за внушения на незаконосъобразност от някои членове на работната група по отношение на предложението в т.49 от Предложение рег. №92-15-538/17.11.2017г.
Информирам Ви, че споделените твърдения и внушения за незаконосъобразност в проведените работни срещи в МП, които следва да се съдържат в протоколите, водени в работната група, са несъстоятелни:
1. „От финансова гледна точка аз няма как да се произнеса. Става въпрос за съвсем друго, тъй като е наредба дали е юридически издържано.“
2. „Независимо от становището на г-н Кожухаров (в подкрепа на т.49), аз имам определени съмнения, доколко един такъв текст ще бъде напълно изряден от юридическа гледна точка, предвид най-малко обстоятелството колизия между бъдещите закони – ЗДБ.
3. „В наредбата на МВР не е определен минимален базов размер“.
4. И др. подобни.
АРГУМЕНТИ:
1. Всяка експертна гледна точка, следва да се формира, развива в посока и цел в съответствие само и единствено с конституционно установения правов ред, на който са подчинени обществените/служебните отношения. Реда и последователността, предвиден в Закона за нормативните актове /ЗНА/ и Указ №883 за прилагане на ЗНА е императивен (задължителен) за всички субекти. В този ред на мисли законодателят нормативно е установил изисквания в чл.28, ал.2, т.3 от ЗНА, във връзка с § 1а от ДР, § 1б. от ПЗР, Глави втора и трета от ЗНА, приложими за настоящия Проект на наредба.
2. Колизия между закон и подзаконов нормативен акт не може да има, тъй като закона в йерархията на нормативните актове е от по-висока степен, в сравнение с подзаконовите нормативни актове. Колизия между Наредбата, когато стане обективен юридически факт и бъдещите закони – ЗДБ е невъзможна, тъй като в юридически смисъл наредбата в частта на § 3. или т.49 от предложението няма да е в противоречие и противоположност по смисъла на буквата на закона спрямо духа на закона и същата следва да бъде финансово съобразена и обезпечена. Колизии и мисловни противоречия създават и съзират онези умове, които по подобие изпитват проектиран страх от конюктурни съображения, непознаване на законите, принципните положения в законите, философията на правото в неговата цялост, които тълкуват превратно за удобство или според личните интереси и изгода, ценностната нагласа, личния темперамент и предпочитания, чиято воля е устремена към миналото, статуквото, а не към стремеж за развитие, в съответствие със законовата цел, полезност и еволюционен подход за социално-икономическо развитие близко по модел и стандарти на европейското.
3. Вярно е твърдението, че „В наредбата на МВР не е определен минимален базов размер.“ Този факт е ирелевантен, същият не ограничава възможностите и приложното поле на представителите, не е стандарт, респективно правило за поведение на работната група в МП по отношение на проект на наредба, касаеща само и единствено служителите на двете специализирани дирекции ГД „ИН“ и ГДО на МП. Още повече, че цялата практика до момента, следва да се преразгледа, съответно съобрази със ЗНА, в т.ч. финансовата обосновка и обезпеченост, и с правото на ЕС. В противен случай цялата дейност до момента ще е безполезна, една формалност, съобразявана единствено в рамките на своя прототип, лишена от легалния смисъл и законова цел, вложена от законодателя в частта на чл.178, ал.2 от ЗМВР, във връзка с чл.178, ал.1, т.5 от ЗМВР. Когато възниква въпрос дали в закон или в наредба е установен стандарт /база/, отговорът е в чл.67, ал.7, ал.8, ал.10 от ЗДСл. и чл.24 от „Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация“.
4. По отношение на принципите и „Справедливостта“, авторитетно обяснявана ни в работната група по абстрактен начин, но пък съответстващ на ценностната система, опит и светоглед, предвид предмета, ще отбележа, че може да сверите съжденията, отношението, правоприложението, светогледа и усещанията си към този висок стандарт, какъвто е „Справедливостта“, представена в забележителната публична лекция на 29.10.2016г. от многоуважавания титан на юридическата мисъл Доц. Кристиян Таков, организирана от Клуб на юриста „Теодор Пиперков“. За да съпоставите, съответно съизмерите степента и чувството Ви за справедливост и проекция. Ще припомня три факта, настъпили по силата на Вашата индивидуална и колективна воля:
По реда на сега действащите правила, установени със Заповед № ЧР-05-215/18.11.2016г. на МП (за ГД „ИН“) и Заповед №ЛС-04-1916/17.11.2016г. на МП (за ГДО) разпределихте, пренасочихте, усвоихте икономия от фонд „работна заплата“ на ГД „ИН“. Икономията е налична, поради свободни, допълнително разкрити и незаети щатове на надзиратели в МЛС. Икономията предварително се планира и цели, а се обяснява като последица с текучество и недокомплект на свободни щатове в %. Принципно и справедливо е при наличие на икономии, същите да се разпределят пропорционално на НОС, в чиято тежест е бил положеният труд. По аналогия на магистратите, компенсиращи с труда си незаетите щатове. На практика се получава, че минималния брои надзиратели с ежедневен риск за живота и здравето (1:50л.св, 1:100л.св, 1:150л.св.), заработили вече средствата си, икономисани от второстепенния разпоредител всяка година са в очакване същите да бъдат разпределени по реда на „правилата“ в съответствие с поставените им оценки. Всички други длъжности в системата и извън нея, извън този надзирателски щат от където е икономията са безпринципно облагодетелствани, тъй като не компенсират недостига на надзиратели в МЛС, неизпълняват държавна служба и обем задължения и задачи, свързани с прякото изпълнение на наказанията лишаване от свобода, нито са налице рискове характерни за НОС в МЛС. Как се отразява на надзирателите незаетите щатове и минималния охранителен състав:
– Пренатоварване с дългосрочно полагане на голям обем извънреден труд до 95ч. на тримесечие, извън установеното работно време. Като последица води до преумора с риск за здравето и похабяване на служителите. Извънредния и принудителния труд по кодекс и в директива на ЕС е забранен, но се възлага със заповед и полага във време на законова почивка, която също се нарушава.
– Невъзможност за планиране и използване на полагаемия годишен отпуск по необходимост, поради тази причина е и натрупването му.
– Невъзможност да използват в пълния обем правото на видовете почивки по време на дежурство, съгл. законодателството в т.ч. и физиологичните почивки, според организацията на наряда. Все още в системата има постове, които в рамките на наряда не се сменят поради липса на надзиратели.
Следващ факт е пренасочването на средства – икономия от фонд „Работна заплата“ на ГД „ИН“ в ГДО и други за обезпечаване на допълнителните възнаграждения.
В рамките на календарната 2017г. за служителите на ГД „ИН“ през месец юни е определен размер от 150лв, а през месец декември още – 240лв. или общо 390лв. за допълнително възнаграждение по реда на визираните правила, а за служителите на ГДО през месец декември е определен общ максимален размер от 210лв. за календарната 2017г. при наличието на един закон, какъвто е ЗМВР.
Първите два факта отговарят на въпросите кои имат интерес, как МП планира средствата за второстепенните разпоредители ГД „ИН“ и ГДО, съответно защо възникват дисбалансите и защо липсва воля за адекватно финансово обезпечаване на бъдещата „наредба“. Третия факт е емблематичен, носи признаците и характеристиката на дискриминация, предвид по-неблагоприятното третиране на служителите на ГДО в сравнение със служителите на ГД „ИН“ при наличие на един закон – ЗМВР, за аналогични длъжности с идентични функции и категории по смисъла на закона, за които със заповед на министъра е определен различен максимален размер за календарната 2017г. Това различие в сумите между двете дирекции в МП, води до излишно напрежение между служителите, демотивира и засилва усещанията за „несправедливост“ при прилагане на закона, което противоречи на правовата държава и на принципа „Равенство пред закона“, установен в основните начала на действащата Конституция. Освен като принцип равенството в правата е прогласено и като пред държавно човешко право в преамбюла на Конституцията. В този ред на мисли равенството пред закона се проявява и изразява в забрана за произвол и задължение (повеля) за равно третиране пред вътрешноведомствените нормативни актове, каквито са заповедите, регламентиращи размера на допълнителното възнаграждение за двете специализирани дирекции, издадени, съгласно ЗМВР. От ССЗБ отчитаме последователността и лоялността на водената политика в МП за календарната 2016г., като напомням, че размерът определен за двете специализирани дирекции е приблизително равен, което решение е максимално близко до стандарта „справедливост“. Предвид гореизложеното, в тази връзка е депозирания Доклад с вх.№5797/10.08.2017г. на ГДО, съдържащ ясно и точно проблемите, създадени при планиране на бюджета в МП и апел за равнопоставеност при определяне на този размер (допълнително възнаграждение, съгл.178,ал.1, т.5 и чл.180, ал.5 от ЗМВР) за двете главни дирекции.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
„Правото – това не е законът“, е едно от нещата, които често се повтарят на студентите по право. Това е и принципът, който твърде често бива забравян от практикуващите юристи. Наистина, много по-лесно е да се приложи буквата на закона, отколкото неговия дух. За първото е достатъчна способността да четем; за второто ни е нужна способност за мислене.
Правото е мислене. Мислене в рамките на една система, а не в хаоса на някаква проста съвкупност от норми. При това – не чисто откривателско мислене. То е мислене въз основа на установени от законодателя норми. За да се стигне до истинския правов резултат, до волята на закона, е необходима както тази способност за съждение, така и познаване на онова, върху което се мисли“.
„Защото „правото е изкуство на доброто и справедливото“, но може да се изроди в буквоядство, да се прояде от корупция и под мантията му да се настани произволът“.
Доц. Кристиан Таков
ИСКАНЕ:
1. Министерство на правосъдието във Ваше лице да уважи съвместно направеното предложение от двете синдикални организации ССЗБ и Синдикат „Охрана“, a именно: § Базата за определяне на размера на ДВПР в служебната дейност на служителите е не по – малко от една минимална работна заплата за страната през съответната календарна година.
2. Да ни предоставите всички депозирани от страните предложения, становища, аргументи, мотиви, доклади, финансови обосновки и др. материали във връзка с изготвянето на Проект на наредба, съгл. Заповед №ЛС-13-40/02.11.2017г.
С уважение,
От името на УС на „Синдикат на служителите в затворите в България“{jcomments off}
гр. София Радослав Мартинчев: ………………..
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА ССЗБ