Становище до Министъра на правосъдието

     До
     Г- н  Христо Иванов
     Заместник Министър Председател и
     Министър на правосъдието

Водени от законни етични и лоялни съображения, опазвайки доброто име на институцията която представлявате, от името на сдружение „Синдикат на служителите в затворите в България“, се обръщаме към Вас, в качеството на работодател на служителите в ГД“ИН“, с настоятелна молба :
Да отмените Заповед №ЛС04833/15.05.2014г. на зам. Министъра на правосъдието и Заповед № Л-5217/19.05.2014г. на Гл. Директор на ГД“ИН“{jcomments off}

Относно: Реда за разпределение на работното време на държавните служители в ГД“ИН“ и териториалните и служби, касаещи преминаването от 24 – часов на 12 – часов сменен режим на работа и указания под формата на мерки, срещу НОС по отношение на работното време в МЛС.
Настояваме да се съобразите с внесената в МП „Подписка“ с положени над 1600 подписа с искането на служителите на ГД“ИН“, за отмяна на визираните по-горе заповеди, с които е наложен  12 – часов режим на работа и да възстановите 24 – часовите дежурства, доказани практически във времето като най-целесъобразни, даващи гаранции за реда и сигурността в МЛС и за нормалното функциониране на системата. Подписката е форма на изразена субективна воля, субективно право на всеки служител, гарантирано и признато, съгласно разпоредбите в Конституцията на Република България.

МОТИВИ:
I.  Информираме ви че, преди изготвянето и налагане на визираните заповеди, Министърът на МП, в качеството на работодател, е нормативно задължен да проведе процедура, по информиране и консултиране със Синдикат – ССЗБ, представляващ по-голяма част от служителите в МЛС, въз основа на подписаното Споразумение №9300-420/18.12.2013г. между Министъра на правосъдието г-жа Зинаида Златанова и ССЗБ, представляван от Иван Петров – Председател на УС на ССЗБ.
Зам. Министърът на МП, грубо е нарушил Раздел VI, чл.25 от Споразумението „процедура по информиране и консултиране „като е отнел правната възможност и реализирането на правото на служителите да изразят мнение и становище относно предвидената организация на работното време.

Чл.25 Министърът информира и предприема консултации със Синдиката, в случай на:
1. Изменение и закриване на дейности или промяна в организацията на труд в структурите на МП, засягащи членовете на Синдиката.
2. Промяна във финансовото състояние на Министерството, която е от значение на служителите.
Така изготвените заповеди съдържат порок, една нормативно избегната, процедура в ущърб на НОС в МЛС.

АРГУМЕНТИ:
Правото на информиране и консултиране на работниците и служителите има широко европейско признание и уредба и е Основно право на човека. Тя се съдържа в чл.21, чл.22 от ЕСХ, в чл.27 от Хартата на основните права на ЕС от 2000г. и в редица директиви. Най-нова директива на ЕС в тази област е Д. 2002/14/ ЕО за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност.
В българското законодателство, правото на информиране и консултиране се извежда от чл.41, ал.1 от Конституцията на РБ, чл.244, ЗМВР, чл.7а, 7в, чл.130 КТ. В допълнение нарушени са процедурните правила на ССП, с Председател Министъра на МП.
    

II. По отношение на констатациите и препоръките от 2014г. и преди това от КПИ.
ССЗБ споделя загрижеността на КПИ, във връзка с все още съществуващите проблеми в МЛС.
ССЗБ приветства направените препоръки по-отношение на: Условия на труд, необходимостта от увеличаване на щатната численост от НОС в МЛС, по обезпечаване на реда и сигурността, финансиране на дейности по охраната и достигане на европейските стандарти, увеличаване заплатите на служителите, и защита правата на осъдените. ССЗБ се противопоставя и изразява категоричното си несъгласие в частта – българските власти са приканени да  преразгледат 24-часовите смени на надзорно-охранителния състав (параграф 138).

МОТИВИ:
Синдиката не смята, че отпадането на 24-часовите смени на НОС, е най-доброто решение, тъй като създаде редица затруднения в процеса на работа и  предизвика напрежение сред заетите в МЛС. Приканва комисията да помисли върху идеята да подкрепи последните промени в ЗМВР и ППЗИНЗС, които предоставят нормативна възможност за 24 – часово дежурство.
КПИ осъществява своята дейност въз основа на конвенции, като се позовава на „Европейската Конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание“, в която е очертан кръга от правомощия и предмета на дейност. КПИ има активно отношение по защита правата на осъдените, защита от насилие, съблюдава условията в които лишените от свобода изтърпяват наказание и отношението на държавните органи към осъдените. Аргумент по отношение на определяне на организацията на работното време, при непрекъсваем работен процес, в дежурства от 8-,12-, и 24ч, вида и броя на конкретните дежурства, това право е прерогатив и е в кръга на правомощията на работодателя, в лицето на Министъра на МП в РБ, съгл. Чл .10, ал.1, ал.2, т.1, т.5, от ЗИНЗС във връзка с чл. 33 ЗМВР, който определя и носи персонална отговорност за човешките ресурси, щатната численост, организацията на работа, реда и сигурността в МЛС.

АРГУМЕНТ:
Препоръките от КПИ, имат препоръчителен характер с цел достигане на европейските стандарти. Препоръките нямат нормативна и обвързваща сила, още повече не са финансово съобразени и обезпечени. Те не съдържат правни норми, поради това те не са източник на правото на ЕС. Ето защо те не са и немогат да бъдат източник на вътрешното трудово право и не участват в йерархическото подреждане на неговите актове. Въз основа на изложеното се очертава следната схема на общата йерархическа система, на юридическите източници на трудовото право:
1. Конституция на РБ
2. Ратифицирани международни договори, които отговарят на изискванията на чл.5 ал.4 КРБ, Актове на първичното право на ЕС.
3. Регламенти на ЕС
4. Закони, Специални закони
5. Директиви на ЕС
6. Постановления, правилници, наредби, инструкции на МС и министри.

В подкрепа на 24 – часовия режим на работа, законовите основи, регламентиращи възможността и правото за организация на работното време 24 – часово дежурство в МЛС, е нормативно уредено със специалните закони: ЗИНЗС, ППЗИНЗС, ЗМВР, ППЗМВР, предвид че визираните специални източници уреждащи трудово-правното отношение, в т.ч. работното време не противоречат на европейското законодателство и са изцяло съобразени с Директивите на ЕС.
Детайлното проучване на действащите от години практики в териториалните служби на ГДИН, служителите от надзорно-охранителния състав да дават 24-часови дежурства, показва добра приложимост на 24-часовите наряди при непрекъсваемост на работния процес в затворите и следствените арести. По време на същите не са констатирани повече пропуски в работата на отделните служители или по-висока степен на неработоспособност, в сравнение с тези, които изпълняват служебните си задължения при 8- или 12- часово дежурство. Напротив, служителите от надзорно – охранителния състав споделят виждане, за по – добро и всеобхватно наблюдение, обхващане на настроенията и нагласите, сред лишените от свобода и задържаните лица, и предимства в предаването на оперативна информация между сменящите се екипи, при работа на 24- часов сменен режим, при съотношението охраняващ/охранявани, което съществува. При точно спазване на установения режим за физиологични почивки, времето за хранене и за отдих по време на дежурството, последните условия са достатъчни, с оглед естеството на обичайната надзорно-охранителна дейност, за нормална работоспособност и адекватност на служителя, изпълняващ служебните си задължения при 24-часово дежурство. Освен това междудневната почивка при 24- часовите дежурства, с оглед по-голямата и непрекъснатата продължителност е по – пълноценна и спомага за поддържане на отделния служител в по-добра кондиция, физическа и психическа форма за изпълнение на служебните му дейности по време на следващия наряд, и дава повече възможности, като времеви ресурс за допълнително обучение и квалификация на кадрите.

Европейските директиви в сферата на разпределението на работното време и нощния труд, допуска, в затворите, каквито са част от териториалните служби на ГД“ИН“, някой от разпоредбите, охраняващи продължителността на труда, по време на работа да не бъдат взаимствани в националното законодателство. В директивите 93/104/ЕО на Съвета от 1993г. и Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент, е предвидена дерогация по отношение на затворите.

МП в лицето на работодател, би следвало да се съобрази с тревожния факт, че при 12 часови дежурства полагани от НОС, разходите за гориво се увеличават двойно, предвид обстоятелството, че повече от половината НОС живеят в отдалечени градове, извън града и мястото където престират труд. Това допълнително натоварва семейния бюджет в условия на икономическа криза, обезсмисля труда в затворите и арестите в среда с концентриран криминален контингент предвид ниското заплащане. Това води до демотивация от страна на служителите, претоварва ги психически и физически. От друга страна неглижирането на проблемите в МЛС и девиациите от страна на политическото и професионално ръководство, създава условия за виктимизация и ентропия на системата в МЛС.
По отношение на дискриминацията  установена умишлено на работното място, с цел конфликти по места, изразяваща се в неравностойно третиране, между служителите в  МЛС – Гл. Надзиратели, Командири на отделения, Надзиратели, предвид така установеното работно време.

АРГУМЕНТИ:
Не намираме логична и практико – обоснована необходимост от разграничаване на едно дежурство на Гл. Надзирател, Командир на отделение и Надзиратели, тъй като всички съставляваме НОС, осигуряващ ред и сигурност в МЛС. Тази неадекватна практика внася допълнително напрежение. Съгласно националното законодателство и европейските източници на правото, дискриминацията е недопустима и е установена изрична забрана в правна норма.
    

IV.  По отношение на предприетите антисоциални мерки срещу НОС от г-н Илия Ангелов и гл. Директор Р. Желязков, са в разрез с централния елемент – сигурност в МЛС.

АРГУМЕНТИ:
Липсва обективен анализ за средата и състоянието на сигурността, както и оценка на риска. Липсва утвърден нормативен критерий, въз основа на който следва да се определи броя на надзорно-охранителните служители за обезпечаването на постове и основните дейности по охрана.

Стратегията за Национална сигурност на Р. България е основополагащ документ за единно формиране, планиране, осъществяване и контрол на политиката за сигурност, провеждана от държавните институции и техните ведомства, в сътрудничество с гражданите, служителите и техните организации. Българските затвори и арести са органичен и охраняван елемент от системата за национална сигурност и не бива да бъдат пренебрегвани. Това са места за лишаване от свобода, където задържаните и осъдените лица пребивават и изтърпяват наложените им от българския съд присъди. В среда с концентриран криминален контингент, състоянието сигурност трябва да е на необходимото устойчиво ниво, а не както в момента отслабена. Посегателствата върху  сигурността  в МЛС са сериозна индикация за органите по управление и контрол, а това рефлектира отрицателно върху националната сигурност в Р. България и има пряко въздействие и отражение върху „СТРАТЕГИЯТА ЗА ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ НА ЕС”, която е модел за сигурност възприет от държавите членки.
Сигурността в МЛС е основен ангажимент и отговорност на органите по управление и контрол и би следвало да се разглежда по – сериозно и прецизно. Сигурността има различни измерения и аспекти, и трябва чрез разумни управленски модели да се гарантира. Сигурността в МЛС теоретично може да бъде сведена до устойчиво състояние на защитеност, елиминиране на заплахите, потенциалните рискове, посегателствата, адекватна охрана и необходим брой НОС за котрол
върху поведението на осъдените. Тя е мярка за безопастност за устойчиво и равновесно положение на системата.
Охрана от един надзирател на пост съотношение с над 100, 120, 160, 200 и повече  Лишени от свобода не е риск, а опасност както за живота и здравето на служителя, така и за сигурността в средата, която обезпечава. Към днешна дата Синдиката е изправен пред редица трудности, които са създадени не от нормите в различните правни източници, уреждащи служебните и трудови правоотношения, а от явните намерения, материализирани, в конкретни заповеди, и необнародвани писма, изготвяни от професионалното и политическо ръководство с които се засягат права и законни интереси на служителите от НОС в МЛС.

гр. Пловдив                                                                                                                         / Иван П.Петров /