До: г-н гл. Директор на ГДИН
Г-н Митко Димитров
П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е
за
допълнение и изменение
към
Проекта на Правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
От:
„СИНДИКАТ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В ЗАТВОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ” – сдружение с нестопанска цел, регистрирано по ф.д. № 22/2009 год. по описа на Окръжен Съд – Пазарджик, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.”Ивайловградско шосе”, представлявано от Председателя на УС Иван Петров Петров, ЕГН: –––-.{jcomments off}
Уважаеми г- н гл. Директор,
С настоящото предлагаме на Вашето внимание нашите предложения за допълнение и/или изменение само на онези най-важни за служителите от надзорно-охранителния състав на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” въпроси, които не са намерили решение в проекта за Правилник за изменение и допълнение на ППЗИНЗС от м.юни 2013г. или предлаганото в проекта решение не е достатъчно добро и адекватно на обективно съществуващите в системата на ГД”ИН” обществени отношения. Една част от предложенията ни са свързани с обективно съществуващи опасности при прилагане на Правилника в предлагания му за изменение и допълнение вид, да се стигне до заобикаляне на нормативни актове от по-висока степен или до превратно тълкуване на правните норми на самия правилник и злоупотреба с предоставени правомощия по прилагането им.
1. Първата промяна в настоящия проект за изменение и допълнение на ППЗИНЗС, която предлагаме, включва добавяне на две нови разпоредби – букви „и” и буква „к”, касаещи правомощията на ГДИН във връзка с човешките ресурси, регламентирани в т.14 от чл.7 от Проекто-Правилника за изменение и допълнение на ППЗИНЗС. А именно :
В ал.4 на чл.16(а), предлагаме да отпадне възможността на директора на ГД”ИН” „по своя инициатива” да определя работното време на служителите, работещи в условията на непрекъсваем работен процес. Считаме, че предложението за разпределението на работното време на служителите, работещи при режим на дежурства, следва да изхожда единствено и само от началниците на съответните териториални служби, тъй като последните са най-добре запознати с възможностите и числения състав на поверените им за управление служби, както и със спецификата на всички охраняеми обекти по места. Считаме, че въпросът за работното време на служителите, работещи в режим на дежурства в териториалните служби на ГДИН, е от тези, които се решават по целесъобразност, и за правилното му решаване е от значение доброто познаване „отвътре” на конкретната обстановка и възможности за работа във всяка териториална служба, поради което създаването на правомощия на директора на ГДИН за самостоятелно вземане на решения в тази насока не би било ефикасно, ефективно и полезно.
2. На служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., се осигуряват ободряващи напитки.
По отношение на ал.7 на чл.16 на предлагания за изменение и допълнение проект на ППЗИНЗС, предлагаме същата разпоредба да бъде отменена изцяло. Посочената норма предлага принципно разрешение на важен обществен въпрос в противоречие със съществуващите в страната закони и европейски директиви относно нощния труд и неговата компенсация. А съгласно чл. 15. (1) от ЗНА – „Нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен”. Предлаганият текст на чл.16, ал.7 от ППЗИНЗС няма законова опора в специалния за ГДИН – ЗИНЗС, а общоизвестен е фактът, че правилникът по приложение на всеки закон следва да детайлизира, да доразвие вече регулирани в закона, за чието прилагане се издава, обществени отношения, а не чрез него за пръв път да се създават нови такива или същите да се регулират по начин, противоречащ на други по-високи по степен нормативни актове. Разпоредбата на ал.7 на чл.16 от предлагания проект от една страна противоречи на самия ЗИНЗС, който „мълчи” по отношение въпроса за компенсацията на нощния труд, а от друга страна, предлаганото разрешение на проблема противоречи, съгласно чл.15, ал.3 от ЗНА, на нормативни актове от по-висока от правилника степен, каквито представляват – Кодекса на труда и Закона за държавния служител. Последното я прави незаконосъобразна. Въпросът за компенсацията на нощния труд в ГДИН ще бъде уреден в ЗМВР, към който и препраща чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, поради липса на уредба в последния. Предлаганата от нас правна норма е изцяло заимствана от Проекта на Закон за министерство на вътрешните работи.
В мотивите на Проекта на ЗМВР се предвижда ЗМВР да влезе в сила от 01.01.2014г. и да отмени действащия ЗМВР.
5. За по-голяма яснота при правоприлагането, в чл.16б, ал.2 да бъдат добавени думите „на един и същи пост”. В същата ал.2 да се добави още едно изречение Докато служителят е в почивка или почивка за хранене, той не е длъжен да изпълнява служебните си задължения.
По този начин предлагаме правната норма да добие следния вид :
Чл.16 б, (ал.2) Когато по време на наряд или дежурство отделни дейности на един и същи пост се изпълняват от повече от един държавен служител и характерът на дейността позволява ползването на почивки, при разпределянето на работното време се определя време за една или повече почивки, както и реда на ползването им. Докато служителят е в почивка или почивка за хранене, той не е длъжен да изпълнява служебните си задължения.
Поради възможно двуяко тълкуване, съзираме някои евентуални проблеми, които биха могли да възникнат при прилагането в отделните териториални служби на ГДИН на предлаганата ал.2 на чл.16 б от ПИДППЗИНЗС от м.май 2013г. Възможно е при правоприлагането на цитираната норма в различните териториални служби на ГДИН да се стигне до смесване на част от характеристиките на понятията „почивка” с „време за отдих”, и това на „почивка за хранене” с „време за хранене”, в случаите, в които местните административни ръководители на отделни териториалните служби биха изисквали от държавните служители по чл.16 б, ал.2 – изпълнение на служебните задължения по време на „почивка”, което по своето естество би превърнало „почивката” по чл.16 б, ал.2 във „време за хранене” или „време за отдих”, без обаче последните да бъдат заплащани.Накратко разпоредбата в този и вид крие опасност от възникване на проблем при тълкуването на използваната от нормотвореца дума „почивка/и” и дали по време на същата/ите в хипотезата на ал.2, държавният служител е длъжен или не да изпълнява служебните си задължения.
Използваните в редакцията на настоящия текст думи „отделни дейности”, създават възможност за противоречиво правоприлагане на правната норма, като предоставят в ръцете на ръководителите на местните териториални служби възможността да определят на служител работещ на един пост – почивка/и, съобразно чл.16 б, (ал.2), по време на която служебните задължения на почиващия служител да бъдат изпълнявани от друг служител от съседен пост, като последният на практика би имал задължението и ще следва да отговаря едновременно за два поста.
6. В чл.16е, (ал.2), да бъде конкретизирано, че „почивките за хранене”, които наред с обедната почивка не се включват в работното време, са такива, осигурявани на служителите, работещи при непрекъсваем работен процес, когато са налице предвидените в чл.16 б, (ал.2) от ППЗИНЗС условия. В този смисъл, предлагаме правната норма на чл.16 е, (ал.2) да добие следния вид :
Чл.16 е, (ал.2) – ”Времето за обедна почивка и почивките за хранене по чл.16 б, ал. (2) не са работно време”.
Предлагаме от прочита на посочената норма да става категорично ясно, че в работното време не влизат и не се отчитат обедната почивка за работещите на ненормиран работен ден и почивката за хранене на служителите, за които е определено, съгласно чл.16 б, ал.2, че могат да ползват почивка за хранене, а не време за хранене. Последното уточнение ще избегне още едно евентуално смесване на понятията „време за хранене” и „почивка за хранене”.
1. НАРЕДБА № 2 ЗА РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ДЕЖУРСТВО ИЛИ ЗА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА РАБОТОДАТЕЛЯ. Издадена от Министерството на на труда и социалните грижи. Обн. ДВ. бр.38 от 6 Май 1994г.
2. НАРЕДБА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ И ДРУГИ ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ.
Приета с ПМС № 133 от 14.07.1993 г., обн., ДВ, бр. 67 от 6.08.1993 г., изм., бр. 1 от 4.01.1994 г., в сила от 1.01.1994 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., бр. 29 от 5.04.1996 г., бр. 72 от 23.08.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., изм. и доп., бр. 24 от 21.03.1997 г., в сила от 1.02.1997 г., изм., бр. 25 от 19.03.1999 г., в сила от 1.03.1999 г.
В определението за „време на разположение” предлагаме думите „извън работното място” да бъдат заменени с „извън рамките на териториалната служба”. Считаме, че последното е наложително с оглед избягване на злоупотреби от страна на териториалните ръководители по места и изискване от тяхна страна служителите да бъдат в готовност да изпълняват служебните си задължения не в рамките на конкретното работно място, но на територията на самата териториална служба.
По този начин определението за време на разположение да добие следния вид :
1.“Време на разположение“ е времето, през което служителят е на разположение на ръководителя си извън рамките на териториалната служба с готовност при необходимост да изпълнява служебните си задължения.
Уважаеми г-н гл. Директор,
Надяваме се, посочените от нас по-горе аргументи за изменение и допълнение на някои от членовете на Правилника, които пряко ни засягат да бъдат правилно разбрани и взети предвид при постановяване на Вашия окончателен акт по изменение и допълнение на ППЗИНЗС.
Като Ви благодарим за вниманието, разчитаме на вашето съдействие за прокарване на изложените по-горе наши предложения и оставаме в очакване на Вашата подкрепа за реализирането им.
С уважение : ………/ П /…………….
( Иван Петров Петров )
Председател на УС на
„Синдикатът на служителите от затворите в България”