На първо четене бяха приети промени в Закона за държавния служител (ЗДСл). За държавните служители отпада допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, а допустимите допълнителни възнаграждения ще се определят на тримесечие според оценката за работата на служителя. И ще са в размер до 30% от една основна заплата.
В обхвата не попадат заетите по законите за МВР, Закона за отбраната и въоръжените сили и Закона за ДАНС.
Аргументът на вносителите на законодателната промяна е, че само в четири европейски държави, от бившия соцлагер има такива допълнителни възнаграждения и следователно допълнителните възнаграждения за „клас прослужено време“ представлявали архаизъм, несъвместим със стремежа на България към евроинтеграция. Аргументът е несъстоятелен, доколкото европейското право не залага изисквания за премахване на каквито и да било социални придобивки в бившите социалистически страни.
Към настоящия момент допълнителните трудови възнаграждения, които се начисляват за придобит трудов стаж и професионален опит за служителите от сектор „Сигурност“ – МВР, отбрана, ДАНС, затворите и др. остават в сила. Не би било изненада, ако бъдат предприети инициативи за премахване на „класовете“ и за тази категория служещи, което би засегнало хиляди служители в страната. Опити в тази посока се правят многократно през последните години, в стремеж всяко допълнително трудово възнаграждение да бъде прехвърляно върху плоскостта на субективната работодателска преценка и работещите хора да бъдат лишавани от гарантираните им по закон допълнителни възнаграждения.Една принципно антисоциална тенденция на съвременния политически живот.
В замяна на отнетите допълнителни възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит, вносителите на законодателната промяна предлагат да се разгърне система за допълнително материално стимулиране на базата на постигнатите резултати, която не е свързана с натрупаните години трудов стаж, както беше досега с отменените „класове“. Синхронизиране на ЗМВР със ЗДСл би поставило въпросът по какъв начин ще се отчита „резултат“ в дейности, където това не може да се направи или извършването му е обратно пропорционално на ползата. За пример можем да посочим полицейската или затворната система, където колкото повече случаи се „обслужват“, толкова по-лошо състояние на обществото бива отчетено. С други думи, някои държавни служби биха били окачествени като по-резултатни именно при малки резултати (по-малки като продължителност и брой операции в замяна на превенция и други подобни). Нововъведението ще породи и друг проблем – възможността за манипулиране на системите за допълнително материално стимулиране от страна на преките ръководители, началници на служби и други, което би предизвикало развихрянето на междуличностни противоречия и би затормозило чисто професионалните отношения.
Въпреки това обаче не може да не бъде признат и фактът, че някои служби към настоящия момент начисляват „класове“ без това да отразява реално свършена работа или реално придобит през годините професионализъм. В този смисъл гласуваната промяна, както и предложението допълнителното възнаграждение да се определя в зависимост от длъжността, а не да зависи от това от коя администрация е служителят, не могат да бъдат отминати като напълно лишени от смисъл.
Ще продължаваме да следим развитието на темата и в следващите статии. {jcomments off}