ДО
Г-Н АЛЕКСЕЙ ЛАЗАРОВ
ГЛ. РЕДАКТОР НА „КАПИТАЛ”
КОПИЕ ДО
Г-Н КРУМ ЗАРКОВ
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО
Г-ЖА МАРИЯ ПАВЛОВА
ЗАМЕСТНИК – МИНИСТЪР НА ПРАВОЪСЪДИЕТО
09.12.22г. , София
УВАЖАЕМИ Г-Н ЛАЗАРОВ,
Пишем Ви относно публикация в електронното издание на „Капитал” от 07 декември 2022 г., с автор Мирела Веселинова и заглавие „Защо протестират надзирателите”.
Синдиката на служителите в затворите в България, като организация ангажирана със защитата правата и интересите на служителите в ГД „Изпълнение на наказанията“ и ГД „Охрана“, изразява своето възмущение от разпространяването на неверни данни, намеци и внушения, свързани с протестите на сдружението, работата и социалния статус на служителите в местата за лишаване от свобода.
В тази връзка, при цялото си уважение към медията и г-жа Веселинова, се обръщаме към Вас с искане за право на отговор, съгласно законите и практиката на журналистиката и медиите.
ОПРОВЕРЖЕНИЕ
Управителният съвет на Синдиката на служителите в затворите в България категорично протестира срещу коментарите на Мирела Веселинова направени в статията от 07 декември 2022 г. със заглавие „Защо протестират надзирателите”, а именно:
Цитат: „От месеци надзирателите в затворите са в режим на протести, които започнаха още при предишното правителство. Същината на конфликта обаче убягва на огромната част от обществото, което от своя страна е готово да приеме за основателен всеки протест срещу властите.
Проблемът с надзирателите наистина е много особен. В момента те работят около осем денонощия месечно срещу около 2000 лв. заплата и куп други екстри като застраховка, социално и здравно осигуряване за сметка на бюджета, ваучери за храна, пари за облекло и т.н., а веднъж годишно дори имат право на платен от държавата транспорт до морето за почивка. Те обаче протестират, че властта иска да промени работното им време на 12-часови смени, за да им създаде по-хуманни условия. Надзирателите искат да си останат на 24-часови дежурства и отричат, че новият режим на работа е по-щадящ, защото ще им налага повече пътувания до работа..“ и т.н.
Отговор: Синдиката на служителите в затворите в България много преди тази конкретна промяна провежда протестни действия, с които е заявявал пред институциите в Република България, своите позиции по много въпроси, изразявал е сериозните тревоги и опасения на професионалната общност от процесите в сектора за сигурност и предлагал мерки за ограничаване на последиците от тежките проблеми в системата на затворите, в рамките на своите възможности, като синдикална организация.
Всички тези дейности на СДРУЖЕНИЕТО не решиха изцяло съществуващите проблеми, но стабилизираха в значителна степен ситуацията с кадрите и минимизираха риска от опасни управленски решения. Инвестицията в увеличения щат, след съкращенията на персонал от 2015-та година, се оказа изключително изгодна за страната ни. Благодарение на това българската държава издържа изпита за справяне с предизвикателствата в условията на пандемия и не допусна сътресения в сектор затвори и охрана на съдебната власт. Благодарение на нашата активна роля, като синдикат и справянето с физическата агресия, актовете на самонараняване, случаите на суицидно поведение, оставени на плещите на затворническия персонал, българската държава и българското общество могат да се похвалят с напредък в наказателно-изпълнителните заведения, който според последните доклади на Съвета на Европа, показва положителни разлики спрямо държави, определени като по-развити демократични страни.
На този фон, считаме за недопустимо в публичното пространство да бъде тиражирана информация, която индиректно да прави внушения, настройва българските граждани срещу служителите в затворите и търси връзка между протести и становища в различно време, с различни искания, по различен повод и пред различни правителства.
Няма противоречие с изнесената информация, за съществуващо недоволство от управленската политика на служебното ръководство на МП, във връзка с цялостното управление на човешките ресурси в системата на затворите. Това е съвсем видно и от резултатите на база проведено наше допитване във вид на подписка, която обобщава 70% недоволни служители, под формата на 2085 подписа. Същата беше представена на вниманието на правосъдно министерство, на 17.11.22г., но и към момента остава без отговор и дори коментар от страна на същото. Конкретно за предприетите действия от министъра на правосъдието за промяна на режима на работа, като решение на проблемите с високото натоварване и генерирането на извънреден труд от надзорно-охранителния състав, искаме съвсем ясно да кажем, че се противопоставяме на опитите за подобна промяна, защото тя се реализира при незачитане на синдикалните становища, в отсъствието на анализ и план, както и насоки за комплексно развитие на системата, с притискане, манипулации и авторитарни средства служителите да се откажат от исканията си в т.ч. запазването на действащият смесен сменен режим на работа! включващ 8-12 и 24 часови смени и създава риск от инциденти.
Във връзка с изложените в материала още твърдения, свързани с полагането на труд от служители по повече от един трудов договор, работните дни на надзорно-охранителния състав в затворите, получаваните от тях трудови възнаграждения и социални плащания, както коментарите, относно предписанията на Комитета против изтезанията към съвета на Европа и реакциите от страна на синдиката, изразяваме учудване, че автора на статията, преди да достигне до грубо манипулативните си изводи не е извършил подробно и задълбочено журналистическо изследване на посочените факти, обстоятелства, препоръките на КПИ, Европейските правила за затворите и законодателството в Република България, съдържащо изрични разпоредби във връзка с направените коментари, които видно от написаното, автора не познава добре.
За пълна прозрачност и съставяне на обективно мнение прилагаме исканията, становищата и писмата с неотговорени въпроси, които сме отправили към Министерството на правосъдието и ГД “Изпълнение на наказанията“ в последните месеци, с цел цялостни и ефективни реформаторски действия, както и във връзка с конкретното решение на ведомството.
Обръщаме внимание, че МП и до момента не е предоставило документи за хармонизиране на разпоредбите на министерството на правосъдието с препоръките на КПИ и налагането на единна практика по отношение на ефективното планиране на човешките ресурси и правилно разпределение на работното време на служителите в надзорно-охранителния сектор, с конкретни данни и информация.
В заключение на настоящото опровержение, не ни остава друго освен да цитираме автора на статията – „Същината на конфликта обаче убягва на голяма част от обществото”, защото най-малко изнесените твърдения за „регулярни срещи“ и „клетвите“ на заместник – министъра на правосъдието Мария Павлова в спазване на закона, на фона на хилядите спечелени съдебни дела от служители през годините, системното нарушаване на трудовото законодателство, откритите нарушения в 21 обществени поръчки за десетки милиони лева в ГД „Изпълнение на наказанията“, ако приемем, че Министерството на правосъдието следи наистина за спазването му, се оказват емоционални изказвания и неистина.
Искрено се надяваме министърът на правосъдието Крум Зарков и заместник – министърът на правосъдието Мария Павлова, да опровергаят или предоставят доказателства за информацията в статията с документи в цялост и допълнят направените пропуски по отношение на брой критични събития, натрупан платен годишен отпуск на служителите, липса на утвърден стандарт за числеността на персонала по направления, крещящите различия в заплащането за една и съща работа в администрацията, други, далеч по-важни препоръки, отразени в докладите на КПИ.
В замяна на това използваме възможността и заявяваме готовност да им преотстъпим „правото на платен от държавата транспорт до морето за почивка”, на стойност 35лв., да го ползват както и когато намерят за добре по време на мандата си.
С уважение,
Управителен съвет
Синдикат на служителите в затворите в България