Снимка: Зов Нюз Враца
В мизерия са принудени да работят надзирателите от Затвора във Враца. Вече пета година те охраняват няколко постройки, които са руини и изгледът им е като след бомбардировка. Собствеността на сградите е прехвърлена на зандана от военните.
Проверка на вестник „Зов нюз” установи, че в почти срутените сгради от години липсва ток, вода, тоалетна и телефон. Оградите на някогашното животновъдно стопанство на военните, където са отглеждани крави, овце, свине, вече отдавна са минало, а обозначения, че обектът е охраняем и влизането в него е забранено изобщо няма. „През студените дни сме принудени да се отопляваме със селски шпор на дърва и въглища. Дървата си режем и цепим сами, когато благоволят да ни доставят. През зимата си почистваме снега сами, за да може да влезе превозно средство.”, заяви пред вестник „Зов нюз” надзирател, пожелал анонимност. {jcomments off}
Това обаче са само малка част от проблемите на врачанските надзиратели. След отказа на военните да стопанисват някогашното си животновъдно стопанство, сградите са разбити и ограбени от местните ромски хайки. Голяма част от вратите на стаите липсват, а стените през дъждовните дни приличат по-скоро на водопад. Постовата стая се намира в панелна бивша административна сграда, но и по нейните стени тече вода.Така всеки охранител е принуден при двата си наряда месечно да стои в мизерия и мръсотия. „За тези пет години, през които врачанският затвор стопанисва обекта не можаха да се отделят дори и минимални средства, за да се оправи поне малко обекта. Постът ни се намира в гора и е на около 7 километра от Враца. Разстоянието до шосето пък е 250 метра и ако се случи нещо няма кой да ни помогне.”, категорични са надзирателите. Днес надеждата за благоприятни условия на труд на служителите е в Синдиката на затворите.
За повече коментар по случая потърсихме синдикалния лидер на Затвора във Враца Иван Тошев. До редакционното приключване на броя обаче не можахме да го открием на мобилния му телефон.
Източник: Зов Нюз