Надзирателите в затворите си направиха синдикат по примера на полицейския. Служителите в затворите искат среща с министъра на правосъдието Маргарита Попова, защото са недоволни от заплащането и от условията на труд.
Габриела Наплатанова и операторът Любомир Тасев показват какво е битието на надзирателите в пазарджишкия затвор.
За разлика от европейските страни, където на двама затворници се пада по един надзирател, тук в коридор със 100 затворници дежури по един пазач. За налагане на респект е позволено да влизат вътре само с палка и белезници. Рискът е срещу средна месечна заплата от 600 лева.
„Лични предпазни средства нямаме. Успяваме да им раздаваме гумени ръкавици да се предпазват от мърсотията и разни зарази, но нещо по-сериозно“, казва Веселин Коцев, директор на затвора в Пазарджик.
„Във всички затвори има носители на ХИВ – вируса, но не можем, нямаме право да разпространяваме на служителите си дори кои затворници са ХИВ – позитивни“, казва още той.
Докато в стаята на социалния работник, който консултира затворниците, има ламинат, в охранителните постове няма елементарни хигиенни условия. В някои вишки няма тоалетни и течаща вода.
Сигурно ви е интересно какво представлява охранителната вишка на надзирателите – в нея има столче за почивка, радио, от което да се осведомяват за новините, изкъртено от 30 години дюшеме. Но, за сметка на това, има климатик.
„Зимно време, при минус 20 градуса, температурата е 5 градуса. При наличие на такава дограма и столове отпреди 30 години, спътници са ни хлебарките и плъховете – служим заедно с тях“, допълва полицай Тодор Денев, зам.председател на синдиката на надзирателите.
„Аз си обичам професията и се надявам при новото правителство да се променят условията на труд, годините за служба и заплащането. Униформеното облекло да се доставя своевременно“, споделя още той.
Надзирателите нямат и техника за проверка на багажа и са принудени да ровят в него на ръка. Не е тайна, че част от персонала обаче внася в затвора забранени вещи.
„В годините имаме няколко надзиратели внесли телефони и пари в брой – за наркотик нямаме, но в другите затвори колегите имат“, казва още директорът на затвора.
Всичко това се случва, защото в затвора няма видеонаблюдение. Охранителни камери са доставени, но не могат да бъдат монтирани, тъй като обществената поръчка не включвала доставка за външно окабеляване и камерите си стоят в кашоните.