Председателят на Синдиката на служителите в затворите в България (ССЗБ) Иван Петров в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с протестна готовност на служителите.{jcomments off}
Фокус: Г-н Петров, има ли напрежение при служителите в затворите?
Иван Петров: Разбира се, че има напрежение след последните инциденти и особено след някои от предприетите мерки от страна ръководството. Даже е доста сериозно, бих казал. На 21 май имахме заседание на Управителния съвет в Пловдив в присъствието на представители на всички дружества от цялата страна, а ние имаме представители във всички български затвори и следствени арести. Колегите съобщиха за наистина доста сериозно напрежение сред служителите, дори се оказа натиск върху нас като Управителен съвет за вземане на решения за откриване на процедура по протестни действия – по-скоро успяхме да тушираме донякъде емоциите и обявихме протестна готовност. Ние винаги сме искали да постигаме резултати по пътя на преговорите, по пътя на социалния диалог. С този екип, със Зинаида Златанова, със заместник-министъра Ангелов имаме такъв диалог и по-скоро имахме допреди няколко дни, докато се случи инцидентът може би. За нас е необяснима реакцията на ръководството. Поискахме среща, преди десетина дни пак имахме заседание, но такава не бе насрочена и се предприеха и някои мерки, които най-много засегнаха колегите от цялата страна, най-вече тези от надзорно-охранителния състав.
Фокус: Какви са основните искания на служителите?
Иван Петров: Основните искания са едни и същи може би от пет години – откакто съществува синдикатът. Основното е за реално финансиране на цялата ни дейност по изпълнение наказанията, на цялостното финансиране местата за лишаване от свобода, защото все пак, финансовата част е в основата на всяка една друга дейност. От там идва и липсата на служители, от там и липсата на технически средства, от там може и да се стигне до по-негативни реакции.
Фокус: Има ли недостиг на служителите в затвора?
Иван Петров: Да, абсолютно. Лошото е, че охраната и сигурността на местата за лишаване от свобода от години не са съобразени с изискванията за охрана и сигурност, а са съобразени с финансовата страна – колкото пари, толкова служители. Не става по този начин. Необходимо е да се направи сериозен анализ, всеки директор на затвор и всеки началник на следствен арест да направи необходимия разчет за това колко постове и колко служители ще са му необходими за една добра сигурност, за да обслужват тези постове. За допълнителни дейности, за които от няколко години с присъединяването на България в Европейския съюз се прилагат все нови и нови изисквания – започна да се гледа и по малко по-различен начин на изпълнението на наказанията. Говори се за ресоциализация, говори се за цялостните дейности, а всичко това трябва да се обезпечи с хора, защото основната дейност на местата за лишаване от свобода е охраната и сигурността. Всички тези мероприятия изискват и служители от охраната.
Фокус: Защо не се осъществиха исканията ви от предишни протести?
Иван Петров: Част от тях се осъществиха и то, точно с този екип. Мисля, че това трябва да го подчертаем, защото досега ние работихме с четири екипа за пет години на Министерство на правосъдието и наистина нямаше чуваемост, нямаше необходимият социален диалог, който трябва да бъде, между представители на политическото и професионални ръководства. Започна такъв диалог с новия екип – стигнахме до някои решения, поискахме някои неща миналата година на последния протест, на който бяхме. Стигнахме до едно споразумение – ние отстъпихме част от нашите искания. Исканията бяха за повишаване на заплатите, най-вече изравняване на социалните плащания на служителите в местата за лишаване от свобода с колегите от МВР. Защото, ние сме служители по Закона за МВР, а служителите по местата за лишаване от свобода са хората с най-ниското заплащане, дори и тези социални плащания, за които говорим, са най-ниските в цялата система – военни, пожарна, полиция. Дори се стига до един такъв парадокс, че към момента дори Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” получават по-ниски допълнителни социални плащания от тези служители в Главна дирекция „Охрана” – в едно и също министерство. Надяваме се, да бъдат изравнени тези плащания, поне такова беше обещанието, такава беше договорката с екипа на министерството. Ние отстъпихме част от нашите искания, с по-малък процент бяха увеличени част от тези заплащания. Договорката беше такава, че ние запазваме нашите искания като влизаме в положение на този екип и отстъпваме крачка назад, както се казва, но ще продължим с тези искания, за да бъдат изравнени нашите плащания. Защото работата на един надзирател и работата на един служител по сигурността в местата за лишаване от свобода е не по-малко важна за сектор „Сигурност” и въобще за сигурността на Република България от тази на полицая и от тази на военния. Охраняваме всички престъпници в държавата – хора, които са извършили тежки престъпления и са осъдени за това. Всеки престъпник на свобода незаконно е заплаха за българското общество.
Фокус: Кои са най-значимите проблеми, които стоят пред служителите в затворите, като изключим тези финансови, които споменахте?
Иван Петров: Всичко е обвързано с тези финансови проблеми. От там липсата на достатъчно служители, най-вече от надзорно-охранителния състав, липсата на технически средства, видеонаблюдения, скенери за проверка на хора и вещи, радиостанции, елементарни средства за защита, като противопрободни жилетки – ето това също е свързано с финансови средства. Така че, много неща липсват, от липсата на хора пък идва допълнителното натоварване на служителите, защото вместо охраната да се осъществява да речем, от 30 човека, тя се осъществява от 22 и всичко това се поема от наличните служители, след това не се спазва и графикът за отпуски, претоварват се хората. До скоро имахме и проблем с изплащането на извънредния труд, който се полага при липса на служители. Но, с екипа на министерството успяхме да се договорим, приеха нашите предложения за промяна в Правилник за приложение на Закон за изпълнение на наказанията и засега смятаме, че този проблем е решен. Ние приемаме всички мерки, които се набелязаха след тези инциденти в Софийския затвор, Бургаски затвор. Приемаме това, че наистина трябва да има ред и дисциплина в местата за лишаване от свобода както за служителите, така и сред лишените от свобода. Трябва да се засили обучението на персонала, трябва да се търсят вътрешни резерви чрез трансформиране на административни постове към тези на надзорен състав. Приемаме всичко това, но един от сериозните проблеми за нашите служители е режима на работа – 24-часовият режим, по който досега се е работило в местата за лишаване от свобода. Режим, доказал се като най-рентабилен и най-добре се приема и от служители и при самото изпълнение на служебните задължения. За нас беше изненада една от мерките да бъде преминаване на 12-часов режим, дори без да се коментира тази промяна със синдикалната организация, това е включено и в споразумението, което подписахме през декември миналата година. Колегите не приемат промяната на този режим, като смятат, а и ние смятаме, тъй като също сме служители в системата, смятаме, че това с нищо няма да подобри работата. Напротив, създават се напрежения, създават се допълнителни социални затруднения на служителите. Ако сега, при 24-часовия режим на работа заради това, че може би 60-70% от служителите в затворите пътуват от различни населени места от там, където е съответния затвор, по този начин се увеличават двойно техните разходи за път. Ако по този начин при положение, че не може да се компенсира финансовата страна на този проблем, не виждам с какво може да помогне това. Освен това, казват от министерството, че по този начин ще се насити със служители – а не става – едно и едно е две. Дали ще работят на 8, 12 или 24 часа, служителите са си толкова, не могат да станат повече смени. Ако, да речем, се предложи тази мярка и се дръпнат повече служители в светлата част на денонощието, то ще е за сметка на тъмната част от денонощието, така че да се говори за повишаване сигурността по този начин, за нас е нереално. Освен това се повишават не само разходите за пътуване, които служителите трябва да вложат от себе си, а и това, че се губи повече време в пътуване, повече време в инструктажи, не остава съответно време нито за почивка, нито за обучения на хората и т.н. допълнително се дават наряди и просто минава цялото време в едно пътуване. Колегите приемат това доста отрицателно. Ние ще поискаме на едно от мероприятията, които набелязахме, отново среща с политическото и професионално ръководство да поставим проблемите пак, да намерим решение, да изразим мнението на всички служители, които представляваме и да се стигне до един консенсус. Не желаем да прибягваме до протестни действия, но, ако се наложи, сме готови по всяко едно време да пристъпим към всички разрешени от закона протестни действия.
Люба АЛЕКСИЕВА
Източник: Агенция_Фокус