Служителите в местата за лишаване от свобода може да запалят протестна цигара подобно на колегите си от МВР. Сценарият беше нахвърлян тази седмица в обща акция на синдикални организации на полицаи, пожарникари и надзиратели. Че работата отива към публично недоволство, стана ясно на съвместна пресконференция по повод на социалното напрежение в силовите структури. Присъстваха председателите на управителните съвети на Синдикалната федерация на служителите в МВР Валентин Попов, на Синдиката на служителите в МВР Иван Павлов, на Националния синдикат на пожарникарите в България „Огнеборец“Любомир Еленков, на Синдиката на служителите в затворите в България Иван Петров.
Инициативата беше пряк отговор на плановете на кабинета да удължи с 2 години продължителността на изисквания осигурителен стаж за служителите в сектор „Сигурност“ и орязването на обезщетенията им при пенсиониране. Ако тези промени влязат в законопроекти и бъдат гласувани в Народното събрание, или ако разходите на тези структури бъдат орязани в новия бюджет, полицаи, пожарникари и надзиратели ще излязат на протест.
Синдикалистите все пак дадоха да се разбере, че това е краен вариант, и изразиха готовност да обсъждат реформи в сектора. Вместо да се приемат мерки, в които не участват, недоволните настояха за формирането на механизъм за социален диалог, подобен на Националния съвет за тристранно сътрудничество. В добавка подчертаха, че защитават правата на всички служители в сектора и не приемат насаждането на противопоставяне между оперативните служители и администрацията. Показано беше и официално писмо, изпратено на 14 октомври до вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков , в което го предупреждават, че в тези структури има напрежение, служителите нямат усещане за стабилност и сигурност, което се отразява на работата и на мотивацията им.
Реакцията на служителите в МВР и в армията се очакваше, но бунтът на надзирателите се оказа новина. Служителите в местата за лишаване от свобода са на щат в Министерството на правосъдието и досега като че ли оставаха встрани от протестната вълна. Те обаче работят по Закона за изпълнение на наказанията и Закона за МВР, който регламентира и социалните им придобивки. Опасността те да им бъдат орязани даде гласност на отдавна стаявано недоволство и сред тях. Оказа се, че работещите в затворите и в следствените арести са отписали напълно сегашното ръководство на правосъдното министерство и свързват надеждите си за оцеляване с назначаването на нов правосъден министър.
„Нямаме никакъв диалог с досегашния министър. За две години проведохме само две кратки срещи – все се въртим в кръга между заместник-министър Христо Ангелов, който отговаря за нас, и главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ Митко Димитров. А проблемите в затворите, арестите и пробационните служби са много и са трупани с години, а нито един не е решен. Преди година след многократно настояване от наша страна и след дълго отлагане по различни причини се създаде Съвет за социално партньорство. На няколкото проведени заседания поставяхме многобройни проблеми на служителите от системата, без да се стигне до намиране на решения. Получавахме дежурен отговор: „Няма пари“, въпреки че решенията на много от проблемите не изискват финансови средства“, каза Петров.
Дали постната пица, която Дянков готви за сектор „Сигурност“, ще изкара представителите му на улицата, ще стане ясно съвсем скоро. Но вече е сигурно, че ако това се случи, сред тях ще бъдат и надзирателите. Те потвърдиха намеренията си на извънредно заседание на надзирателския синдикат, проведено в Пловдив в началото на седмицата. Веднага след края му „Параграф 22“ се свърза с неговия председател Иван Петров, за да научим какви са настроенията и взето ли е решение за протестни действия.
Иван Петров, председател на Синдиката на служителите в затворите:
Ножът е опрял до кокала
Г-н Петров, ще има ли стачка в затворите?
– Работейки по Закона за МВР, ние нямаме право да стачкуваме, но това не означава, че нямаме право да протестираме. Взехме решение за обявяване на протестна готовност и в зависимост от развитието на ситуацията ще решаваме в какви форми да се изрази един евентуален протест. Присъстваха колеги от синдикалните ни дружества в цялата страна и всички са на мнение, че ножът е опрял до кокала. Нямаме желание за протести и предпочитаме преговорите, но професията е на санитарния минимум и повече лишения не можем да понесем.
Защо не ви чуват в правосъдното министерство? Преди време Симеон Дянков дойде в Софийския затвор и бяха обявени дори планове за изграждане на нов, а се оказва, че всичко са били празни приказки…
– Това е, изглежда, някаква традиция, на следена от миналото. Старият директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ Петър Василев изобщо не искаше да разговаря по социални въпроси, но и когато той си замина, положението остана същото. В интерес на истината наследникът му Митко Димитров проявява разбиране, но това е единственото хубаво нещо. На ниво министерство всичко зацикля.
А заместникът на министър Попова – Христо Ангелов, който отговаря за вас, прави ли нещо? Откакто е на този пост, никой не е разбрал какво върши той. Вие знаете ли?
– Какво прави ли? Точно той председателства Съвета за социално партньорство, от който полза досега няма. На заседанията му сме поставили всички въпроси, но все ни се казва, че няма пари. А няма, защото не искат да ги дадат.
Наистина ли служителите в ГД „Изпълнение на наказанията“ не достигат? В интервю за нашия вестник преди броени месеци бившият директор Петър Василев каза, че служителите са около 5000, а затворниците и арестантите – около 9000. Излиза, че на има-няма и двама затворници се пада по един служител. Не е ли това разточителство?
– Световните стандарти определят съотношение от 1:4 до 1:1, за който може да си го позволи, разбира се. Истината е, че затворниците и арестантите сега са близо 11 000, а служителите на дирекцията – към 4200. Но едва около 2000 от тях са надзиратели. Всичко, което виждате в криминалните репортажи, в крайна сметка идва при нас. Работим изявени престъпници. Хората не се задържат, а нови не се обучават лесно. Идват млади момчета, които не знаят за какво става въпрос и след няколко месеца напускат. Това, казват, не е за нас – пълно е с убийци.
На служителите в местата за лишаване от свобода, най-вече на надзирателите, отдавна се гледа като на доведеното дете в сектора на сигурността. Въпреки че възнагражденията, обезщетенията и привилегиите им са регламентирани в Закона за МВР, работата им не се смята за престижна. Освен актуалните в последните дни оплаквания от евентуално рязко повишаване на осигурителния стаж с още две години и от съкращаване в пъти на получаваните като обезщетения при пенсиониране 20 брутни работни заплати надзирателите в затворите и в следствените арести са изначално недоволни от лошите битови условия и от липсата на инвестиции в техника.
Предишният и дългогодишен изпълнителен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ Петър Василев заяви в интервю за „Параграф 22“, че държавата е абдикирала от задълженията си, свързани със затворите. Според него е абсолютно наложително изграждането на поне три нови затвора, обновяване на оборудването им със скенери и техника, която предотвратява вноса на забранени вещи и дрога. Василев твърдеше, че изграждането и модернизирането на затворите може да се осъществят чрез механизмите на публично-частното партньорство и че държавата може да ги изплаща с нещо като лизингови вноски. Средствата за тях трябва да идват от собствена стопанска дейност, вместо затворниците да бездействат. За целта Петър Василев предложи затворите да не са длъжни да избират за всяка от нуждите си външни доставчици чрез обществени поръчки, а да прибягват до тях само ако не могат да се справят сами.
Източник: В-к_Банкер {jcomments off}