Действия на ССЗБ

Синдиката на служителите в затворите в България изпрати становище по приетия проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за МВР.

С текста на становището може да се запознаете по - долу.

 

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
 
ДО
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
 
ДО
Г-ЖА РУМЯНА БЪЧВАРОВА
ЗАМ. МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ
И МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
 
ДО
ВСИЧКИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
НА ПАРЛАМЕНТАРНО
ПРЕДСТАВЕНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ
 
ДО
КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД
 
ДО
КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
 
ДО
БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ
 
                                                                             ПОЗИЦИЯ
                                          НА СИНДИКАТ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В ЗАТВОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ
 
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закон за Министерство на вътрешните работи
 
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМА Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,
УВАЖАЕМА Г-ЖО ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ,
УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ,
УВАЖАЕМИ ПРЕДСЕДАТЕЛИ И ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИИ,
УВАЖАЕМИ МЕДИИ,
 
В качеството си на членове на УС на ССЗБ държим да подчертаем, че УС на Синдиката многократно е изразявал своето становище, относно необходимостта от инициирането на реформи, с които МВР и системата на затворите и изпълнението на наказанията лишаване от свобода ще се развиват в съответствие с действащите европейски стандарти, и ще гарантират нормални условия на труд, правата на служителите, справедливи възнаграждения, ясни и точни критерии за оценка на резултатите от техния труд, както и гарантиране на гражданската и националната сигурност. В същото време отчитаме демонстрираната ангажираност на МП всяка промяна да се осъществява след консултации със заинтересованите страни.
 
От синдикалната организация настояваме, преди да пристъпите към следващо гласуване да обсъдите детайлно със заинтересованите страни, цялостната инициатива и процедурите до момента по наложения ЗИД ЗМВР, при обмяната на идеи, практики, становища, аргументи, експертизи на вещи лица, съответстващи на установени стандарти, финансов анализ, обосновка и планиране, съдебна практика кореспондиращи с националните и европейски източници на правото в сферата на сигурността до постигане на взаимно съгласие, почиващо на далновидност и държавническа мъдрост между заинтересованите страни.В същото време обръщаме внимание на нещо много важно, което е от съществено значение за еволюцията на сектор „Сигурност“ и държавата като цяло по пътя на своето духовно, културно, икономическо развитие и стремеж към постигане на висок жизнен стандарт, съответстващ на стандарта на гражданите на ЕС.
 
Всяка модерна държава се изгражда на базата на два основополагащи документа – Конституция и Национална доктрина, и Стратегия за национална сигурност, обезпечаваща всички национално признати интереси и аспекти на провежданата политиката на Република България в сферата на сигурността, изградена върху ценностите на демокрацията, националната ни култура, правата на човека и гражданите, на равните възможности за развитие на личността, на основополагащите актове за гарантиране на националната, европейската и международна сигурност.
 
Конституцията определя правните начала и институциите, правата и задълженията на гражданите, структурата и задачите на централните и местни органи на властта, които осигуряват държавността.
 
Националната доктрина представлява система от официално възприети възгледи, принципи, цели и перспективи, определяща националния идеал и стремеж (дългосрочната стратегическа цел) на държавата, към която трябва да се стреми нацията, както и да посочи средствата и пътищата за нейното осъществяване.
 
Всички модерни държави имат свои национални доктрини. За съжаление Република България няма Национална доктрина, отразяваща националните интереси и потребности на обществото, а нация и държава без Национална доктрина въплъщаваща жизненоважните си интереси и потребности, без да ги отстоява и защитава са обречени на безпътица, лутания в движението си към бъдещето, поради което не може да постигне значими резултати в своето развитие.
В днешно време българските национални интереси, отразяващи колективната потребност и сигурност на нацията, израз на исторически необходими и оправдани права и претенции за бъдещето, които се отнасят към увеличаване на материалното и духовно богатство на нацията са жестоко потъпквани, обезличавани от наложили се конюнктурно партийни интереси и чужди зависимости на българския политически елит, в резултат на което българските граждани губят все повече доверие към българските институции и угнетени от статуквото принудително напускат страната, обречени да търсят по-смислен и спокоен живот, какъвто всеки български гражданин заслужава.
 
В действителност изглежда, че факторите управляващи държавата са правителството, институциите и гражданските организации. Но от др.гл. точка правителството и институциите контролират паричното обръщение и на пръв поглед вземат големите решения, имащи дълбоко въздействие върху живота на хората в РБ. Обаче ако се запитаме дали не можем да намерим зад всичко това нещо още по-фундаментално, нещо, което управлява президента, премиера и представителите на отделните партии в българския парламент, дали няма нещо общо за всички тях, нещо, което ги командва и просто ги използва като инструмент, за да прояви себе си, задоволявайки собствените си интереси, а не националните? Ако интересите на правителството, отразяващи ценностната му система, се разминават и са в противоречие с интересите и потребностите на служителите, гражданските организации ще е налице вечен конфликт, гнет, погазени права и свободи, човешко достойнство, социалния прогрес и справедливост за всеки, демокрацията в РБ. Тогава как ще се осъществи реформата?
Ще цитираме една емблематична мисъл на Рузвелт и няколко кратки фрагмента от забележителната реч на председателя на ВКС Лозан Панов, произнесена в зала тържествена на Съдебната палата.
„В политиката нищо не става случайно и ако нещо се е случило, значи така е било замислено“.
„Затова за четвърт век демократично съществуване, държавата и обществото ни бяха поставени под пълен олигархичен контрол, значи така е било замислено.“
„Ако през това време 2 млн. българи напуснаха страната, сред които и голяма част от цвета на нацията, значи така е било замислено.“
„Ако тези, които останаха, не вярват, че съдебната система е справедлива, не вярват, че партии ги представляват, не вярват, че органите на реда ги защитават, не вярват, че данъците им работят за тях, не вярват на институциите, не вярват на медиите, значи така е било замислено.“
„Ако гражданите не вярват на държавата и в това недоверие изключително благоприятно се развива статуквото, значи така е било замислено.“
 
Дали всички ние, потърпевшите, си даваме сметка на къде ни води замисълът да бъде гарантирана съдебната зависимост и имитациите на реформи в сектор „Сигурност“, в частност МВР, разбира се със любезната подкрепа на българския политически елит?
 
Всички ние живеем в бурно безнравствено време, в напрежение, стрес, недоволство изразено чрез съпротива, криза в отношенията, безправие и без перспектива. При наличието на закони живеем в беззаконие. Погазваме не само християнските ценности, но и европейските въплътени в Харта и Директиви, Конвенции. Кой генерира и толерира този процес? Как това ни се отразява и в каква посока ни променя? Не сме ли ние хората, които сме допуснали това да ни се случва? При наличието на Концепция и Стратегия за национална сигурност, живеем в несигурност. Какви са критериите за сигурност в България и кой ги съблюдава? Живеят ли гражданите в правова държава? Има ли Конституцията върховенство и закона издигнат ли е на пиедестал? Важат ли законите в еднаква степен за всички български граждани? Как функционират държавните институции и не е ли застрашена държавността? Поставена ли е корупцията, организираната престъпност и битовата в поносими за обществото граници? Гарантирани ли са конституционните права и свободи на българските граждани? Какъв е жизнения ни стандарт и качеството на живот? Какво става и какво се случва в държавата в която живеем, служим, отглеждаме децата си?
 
И понеже една от целите и предложението на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред след поредния проведен масов протест беше обществено обсъждане със синдикалните организации в сектора, но забележете без са представени конкретни факти, обем документи, значими за реформата правни въпроси и гледните точки на представителите на заинтересованите страни, за това по какъв начин да се реформира МВР. Не може да подминем централния въпрос към г-жа Бъчварова, представена ли е, и на вниманието на кого новата Концепция, отразяваща възгледите на представителите на МВР.
 
Въпросът е провокиран от обещанието на г-жа Бъчварова - министър на МВР към синдикалните организации на работната среща в Парламента и на проведената Кръгла маса, организирана от СФСМВР.
 
УС на ССЗБ изразява тревога и възмущение от негативните тенденции от недостатъчното финансиране в развитието на пенитенциарната система и от поредното посегателство върху социално-икономическите, трудови и синдикални права на заетите в сектор „Сигурност“.
 
Заявяваме категорично позиция на противопоставяне със законови средства срещу всякакви опити за посегателство върху икономическата, социалната и синдикална сигурност на служителите в МЛС, елемент от системата за Национална сигурност, както и срещу прилаганата политика на „двоен стандарт“ в социален аспект, спрямо служителите на отделните министерства в сектора за „Сигурност“.
 
От УС на ССЗБ припомняме, че в момента заплатите в ГД „ИН“ и ГД „Охрана“ към МП са най-ниските от всички категории служители в системата на сигурността.
Обръщаме специално внимание, че в докладите си за резултатите от посещенията си в България, Комитетът за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказания към Съвета на Европа (КПИ), отправя многократно препоръки, съдържащи се в доклади към РБ за провеждане на планирана политика за увеличаване на пенитенциарния персонал - надзиратели, социални работници, психолози и предлагане на адекватни заплати (т.85 от Доклад 2014г.). По констатации, условията на труд са квалифицирани като нечовешки и унизителни.
 
С тревожност отбелязваме факта, че от страна на МВР внасят законодателни предложения „на тъмно“, които сочат пълна липса на последователност, стратегическо мислене и държавническа отговорност, погазвайки Конституцията на РБ, ЗНА, Указ за прилагане на ЗНА, ЗМВР, ЗИНЗС и други, точно в тези сектори, за които Правителството декларира намерение за провеждане на реформи. Този подход компрометира не само реформите в сектора, но и отслабва състоянието на Националната сигурност.
 
Лишаване на ССЗБ от конституционното си право да участва чрез свой предварително заявен представител в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред за провеждане на обществено обсъждане на ЗИД ЗМВР, афиширано преди месеци в медиите от г-н Цветан Цветанов - Председател на Комисията, с намерение да предоставим допълнително информация и доказателства по отношение спорните текстове в ЗИД ЗМВР, с които се засягат основни права на служителите заети в МЛС към МП. Този факт е още едно емблематично, неоспоримо доказателство за погазени синдикални права регламентирани в специален закон.
 
Ако българските институции водят правилна и последователна политика по отношение на службите за сигурност, в интерес на целокупния български народ, основаващи се на принципи, законови правила и стандарти, сектора нямаше да е в това състояние, определяме го с ентропия. Самият факт, че служители от МВР, МП и други провеждат съвместно над 17 поредни протеста до момента с искане за повишаване на качеството на услугата гражданска сигурност, за подобряване условията на труд, на морално остарялата база и техника, за лошото качество на вещевото доволство, неефективност на системите доведени чрез неизгодни за държавата съмнителни сделки и процедури по ЗОП, и в същото време никой от държавното управление не ни чува, е достатъчна индикация за безотговорност и заинтересованост от поддържане на статуквото с имитация на реформи.
 
Следващ факт, който умишлено се прикрива от МВР и МП пред българската общественост са колосалния брой осъдителни решения на българските съдилища, срещу двете министерства, с които са присъдени обезщетения за положен извънреден труд от служителите за милиони български лева и допълнителен отпуск. Основна причина за образуването на многобройните дела са погазване на специалните закони: ЗМВР, отменения ЗИН, ЗИНЗС, правилниците по приложение на специалните закони. Опорочаване на заповедите на Министъра на правосъдието по отношение на работното време в МЛС, чрез издаване на допълнителни писмени указания и писма към тях от бившите представители на ГД“ИН“.
 
До настоящия момент не е предприето нито едно необходимо действие за установяване на наличието на персонално виновно поведение на длъжностно лице и подвеждането му под административна и наказателна отговорност, въпреки наличието на контролни институции и механизъм, каквито държавата притежава. Във времена на финансова криза и в условия, в които представителите на Република България са принудени да теглят кредити за обезпечаване на обществените, икономическите и институционалните отношения – това е недопустимо, безотговорно и неморално.
 
От гледна точка на конституционно установения правов ред, на който са подчинени обществените отношения, страните в трудово и служебно правоотношение са физически и юридически лица, а правопораждащият факт е договор. В този ред на мисли не е редно и коректно държавата, носеща характеристика на правова, едностранно да променя във вреда на служителите първоначалните условия при които са подписали договор и постъпили на служба. Пример: промяната на чл. 69 от КСО, без спазването на основни принципи и процедури в ЗНА и последващи в подготовката на нормативния акт - ”Legal Drafting”. В тази законово установена процедура ССЗБ, като заинтересована страна също бе лишен от възможност да реализира своето право на участие в процеса на обществено обсъждане на КСО, в частта отнасяща се до правата на служителите със специален статут.
 
На фона на протести в сектор „Сигурност“ в условията на бежански и миграционни потоци заливащи страната и Европа, атентати във Франция, Германия, Турция, напрежение на границата ни и външна на ЕС, е безумие от страна на вътрешния министър да внася допълнително напрежение, посягайки на социално-икономическите и трудови права на служителите в сектор „Сигурност“, регламентирани в специални закони.
 
С оглед гореизложеното и в рамките на предоставените Ви правомощия, предвид стартиралата в сектора поредна „реформа“, Ви молим да предприемете необходимите действия, като допуснете и приемете целия обем от документи, подкрепените досегашни становища изразени от СО в МВР и МП, участващи в Съветите за социално партньорство в различните министерства.
 
Изразявайки загриженост към най-чувствителната тема по отношение на недостига от финансови средства необходими за нормалното и качествено функциониране на системата на МП и МВР, Ви приканваме да предприемете необходимите действия по установяване на причинените финансови вреди на служителите, на бюджета на Министерство на вътрешните работи и Министерство на правосъдието и не на последно място на българския данъкоплатец, предвид големия брой окончателно влезли в сила осъдителни решения, обезщетения, съдебно-счетоводни експертизи, разноски. Във времена на финансова криза това е недопустимо!
 
От УС на ССЗБ, вярваме, че единствения правилен подход за реформиране на МВР по начин, удовлетворяващ, както служителите, така и гражданите е обединяването на идеите и сближаване на позициите на страните участващи в процеса на реформа, при изясняване на дежурния въпрос, концептуално какви функции да изпълнява МВР и каква е дългосрочната визия на правителството. Обединявайки идеи, спазвайки европейските стандарти и норми за сигурност, почиващи на правото на ЕС, можем да осъществим дългоочакваната и желана от всички нас реформа. Когато говорим за Национална сигурност не можем да пропуснем националните интереси, които отразяват колективната потребност на нацията, в т.ч. и на служителите. Те стоят в основата на държавната политика и тяхното реализиране е върховен дълг на държавниците и политиците, овластени от нацията с права да ги защитават.
 
Затова от ССЗБ апелираме за обединяване на усилията и единодействие на държавата, синдикатите в сектора за „Сигурност“ и гражданското общество за постигане на синергичен ефект в работата за осигуряване на гражданската сигурност в РБ.
 
Всички заедно можем да разгърнем безценния ресурс, на който сме носители. Това е доброто заложено в нас. Съзнаването на възможността да творим добро бележи силата и културата във взаимоотношенията ни. И накрая ще завършим: „Светът се премества пред тези, които знаят на къде отиват.“
 
С уважение,
 
 
 
Дата: 06.06.2016г.                                              УС НА СИНДИКАТ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ  В ЗАТВОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ