Новини

Снимка: LIVENEWS

Димитър Бонгалов изпрати писмо до Синдиката на служителите в затворите в България, в което подчертава, че с него не ангажира структури в Министерството на правосъдието.Така в първия ден след освобождаването на членовете на служебното правителство, отчасти, като физическо лице той отговоря на синдиката по поставени пред министерството въпроси.Изявлението прави деликатен опит за отклоняване на вниманието от некоректните действия на министерството, които ощетяват служителите на ГД"ИН" и станаха причина за масовото недоволство в последните години, обръща внимание на нормативния хаос създаден досега и липсата на пари. Изчерпателното съобщение получено на електронната поща, публикуваме без редакторска намеса.


 

                                                           ДО

                                                           Г-Н ИВАН ПЕТРОВ

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА

                                                           СИНДИКАТ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В

                                                           ЗАТВОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

                                                           НА ВАШ № 04/25.03.2013

 

                                           КОПИЕ:      Г-Н МИТКО ДИМИТРОВ

ГЛАВЕН ДИРЕКТОР НА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ 

КЪМ ВАШ ВХ. № 6895 ОТ 19.04.2013 

 

         Постъпило е искане за издаване на заповед на министъра на правосъдието за 2009 ; 2010; 2011 и 2012 г. с правно основание по чл. 23 ал.8 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС, с която да се определи размера на допълнителните възнаграждения, реда и условията за изплащане на тези допълнителни възнаграждения, както и реда и условията за осигуряване на безплатна предпазна храна и противоотрови на служителите извършващи дейности свързани с вредни за здравето последици в системата на ГД „ИН“ и териториалните и служби.

         Мотивите на искането може да се разгледат в следните части:

1.Фактическа обстановка

         Посочената фактическа обстановка в искането указва липса на изискуема заповед на министъра на правосъдието от 2009 г тоест от влизането на закона в сила. Този факт  безспорно е потвърден и в становището на ВНД главен директор на Главната дирекция Петър Кръстев.  

         Историческото проследяване на тези права показва че закона влиза в сила от 1 юни 2009 г. съобразно § 13 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗИНЗС. Въпреки указаната форма заповед по своята същност и чл. 7 от Закона за нормативните актове този акт на министъра на правосъдието е подзаконов нормативен акт поради което съобразно § 6 от преходните и заключителните правила на ЗИНЗС, ако има такава заповед по стария ЗИН то тя би била в сила до издаването на нова, доколкото не противоречи на този нов закон.

Съобразно чл. 20 ал.4 от този отменен закон за държаните служители се прилагат разпоредбите на част трета, глави петнадесета - двадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Друго предвидено има само за лицата работещи по трудово правоотношение в чл. 20 а ал.5 от ЗИН именно :  За работа при вредни за здравето условия и за извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, работниците и служителите по трудово правоотношение в местата за лишаване от свобода получават допълнителни възнаграждения, безплатна храна и противоотрови в размери и при условия, определени от Министерския съвет.

По съществуващото тогава правно основание в чл. 204 от ЗМВР “за извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици“ и свързаните с това безплатна храна и противоотрови не са издавани. Чл. 23 ал.4 от ЗИНЗС преписва този текст но е добавено и допълнително възнаграждение. Съобразно § 10 от преходни и заключителни правила на ЗИНЗС е даден инструктивен  6 месечен срок за издаването на такава нова заповед. Съобразно чл. 28 ал.2 т. 3 от Закона за нормативните актове към мотивите за даден законопроект е следвало да има предвидени финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба.Проекта е внесен на 17.12.2008 г в Народното събрание със сигнатура 802-01-102, но никъде в мотивите на Министерския съвет не са посочени необходими финансови средства за допълнителни възнаграждения, безплатна предпазна храна и противоотрови съобразно чл. 23 ал.4 от ЗИНЗС.

Разчетите на ГДИН в последното им становище, като отчитат че служителите работят на 12 и 24 часа свързвайки по аналогия чл. 204 ал.7 от ЗМВР и чл.3 от Наредба № Iз -1681 от 21.08.2012 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна за служителите на МВР, работещи при СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ И РИСКОВЕ ЗА ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО, и на ободряващи напитки за служителите на МВР, които работят на смени,  указват необходими 1 милион лева за бюджетна година необходими за тази цел които не са предвидени в бюджетната прогноза 2014-2016 г. Искането за връщане назад във времето до 2009 г. води до извод за необходими над 3 милиона лева.

Текста на чл. 23 ал.4 от ЗИНЗС указва че  „За извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на служителите се изплащат допълнителни възнаграждения и се осигуряват безплатна предпазна храна и противоотрови, е определено различен от този в ЗМВР .

В този смисъл приемам за неясна фактическата обстановка относно определяне на дейности свързани с вредни за здравето последици за служители в Министерството на правосъдието и налична необходимост от издаване на изискуемата заповед.  

2. Правна уредба

В искането на синдиката се посочва чл.285 от Кодекса на труда и свързаната с него Наредба № 11/2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, издадена от Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването. На второ място чл. 204 ал.7 във вр. с чл. 21 т. 11 от ЗМВР и свързаната с тях Наредба № Iз – 1681 от 28.08.2012 г. Посочва се и чл. 23.ал.4 от ЗИНЗС.

Посочва се аналогична съдебна практика по решение по адм. дело № 2822 от 16.07.2012, с което е осъден министъра на вътрешните работи да издаде заповед за 2011 и 2012 г. по чл. 204 ал.3 и ал.6 от ЗМВР.

ГД”ИН” в становището си потвърждава прилагането на чл. 3 от Наредба № 11/2005 г. в частта за тонизиращи и ободряващи напитки и указва че е „давала разрешение на териториалните служби, в рамките на утвърдените месечни лимити“. Относно безплатната храна указва необходима оценка на риска след консултации с представителите на работниците и служителите /комитета/групата по условия на труд и писмено съгласуване със службата по трудова медицина съгласно разпоредбите на чл. 14 и 25 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. В тази част посочват необходимост от процедури по ЗОП за доставка на безплатна храна и договор със служба по трудова медицина.Трябва да отбележа, че необходимата сума от 1 милион не е направена разбивка отделно за безплатната храна и необходима сума за тонизиращи напитки не е определен и броя на служителите за тази прогноза.

2.1 Служебни правоотношения

Видно и от съдебното решение на ВАС, работната група в МВР е стигнала до извод че е необходима нормативна промяна и такава е направена „Съгласно действащата редакция на чл. 204, ал. 3 от ЗМВР /обн. в ДВ бр.17/2006 година, в сила от 01.05.2006 г./ "за извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на служителите на МВР се осигуряват безплатна предпазна храна и противоотрови", като размерът на сумите и доволствията по ал.1 - 5, условията и редът за предоставянето им се определят ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи - ал. 6 на чл. 204 от ЗМВР. Съобразно тази приложима нормативна уредба и представените по делото като доказателства заповед №Із-1259/22.08.2006 година и последващите заповеди от 2007, 2008 и 2010 година за изменение на същата, следва да се приеме, че министърът на вътрешните работи е изпълнявал законовите си задължения за издаване на ежегодна заповед относно реда и условията за предоставяне на безплатна предпазна храна и противоотрови до 2010 година, тъй като действието на първоначално издадената заповед е продължавано през следващите години с изменение на същата. За 2011 година липсват доказателства министърът да е издал предвидената в чл. 204, ал.6 от ЗМВР ежегодна заповед, тъй като представените доказателства за назначаване на работна група и изготвеното от нея предложение за законодателна промяна на нормативната уредба не освобождават административният орган от законовото му задължение да издаде такава заповед. Същите изводи са относими и за 2012 година, до момента на обявяване на делото за решаване. С изменението на чл. 204, ал.3 от ЗМВР се предвижда, че "на служителите, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето, се осигурява безплатна храна. На служителите, работещи на смени, се осигуряват ободряващи напитки". Съгласно ал. 6 на чл. 204 от ЗМВР "размерът на сумите и доволствията по ал.1 - 5 се определят ежегодно с акт на министъра на вътрешните работи"

Независимо че ЗИНЗС е изм. и доп. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г. а редакцията на чл. 204 от ЗМВР е изм. - ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г. текста на ЗИНЗС е останал в старата редакция на чл. 204 от ЗМВР, като допълнението в ЗИНЗС, е че освен храна и противоотрови се изплаща и доп. възнаграждение.

В указаната наредба по чл. 204 от ЗМВР  в чл. 2 ал.2 т.12 към условията на гореуказани служители  са приравнени и служителите в МВР на 12- и 24-часови смени при сумарно изчисляване на работното време, с изключение на служителите на МИ - МВР по чл. 2а.

По нататък е указана и процедура за определянето на тези служители чрез  заповед на ръководителите на структурите по чл. 9 ЗМВР. В ГД”ИН” такава делегация е невъзможна поради липса на статут на юридическо лице на териториалните им структури. Липсва и ведомствена служба по трудова медицина. Изискват се консултации със синдикалните структури. 

Храната се предоставя чрез ваучери подпечатвани  от оператор на ваучери, получил разрешение от министъра на финансите по реда на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 7 от 2003 г. на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор (ДВ, бр. 66 от 2003 г.) В чл. 2 ал.1 са определени лицата които може да получават ваучери за храна, а именно  „Чрез ваучерите за храна работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, наричани по-нататък "ползватели", средства за храна отделно от възнаграждението им“. Ограничението на лицата само до тези с трудови правоотношения и по договори за управление кореспондира с правното основание за издаване на тази наредба, а именно  чл. 209, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане.  Видно от чл. 1 на този закон той е неприложим не само към служители по служебни правоотношения, но и към министерството като юридическо лице. Вероятно механизма се прилага в момента чрез закупуване на храни и напитки съобразно преходните разпоредби на Наредбата. Този механизъм е неприложим за ГД”ИН” поради липса н юридически лица по места. Възможно е обаче да се организира в столовете и съществуващите лавки. Предвидена е обща годишна квота за издаваните ваучери, като нейната стойност е определена в  § 5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., а именно „Утвърждава се обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане в размер 160 млн. лв.“ Тоест законодателят е предвидил единствено и само по този закон разходи за ваучери, но не и по наредбата на министъра на вътрешните работи. Такъв подход по мое мнение ще е неприемлив за Министерството на правосъдието още по-малко с акт на министър, който не се обнародва в държавен вестник, но рефлектира върху данъчна политика провеждана от министъра на финансите.

Чл.19 ал.2 от ЗИНЗС указва че „За държавните служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго.“  Очевидно, че текстове на чл.204 ал.3 от ЗМВР и чл. 23 ал.4 от ЗИНЗС са  били еднакви, но са станали различни след изменението на ЗМВР, поради което към настоящият момент в ЗИНЗС е указано друго. Такъв правен проблем не съществува при ГД „Охрана“ поради директно препращане към разпоредбите на ЗМВР в чл. 392 ал.2 от Закона за съдебната власт. Различието се изразява в тонизиращите напитки в полза на ГД „Охрана“ и допълнително плащане в полза на ГД”ИН”. Това определено създава неравностойно положение на служителите в Министерството на правосъдието в нарушение на чл. 6 от Конституцията и отново е повод за нарастване на социалното напрежение. Очевидно по мое мнение сме в ситуация на работната група на МВР за преустановяване на работата по издаване на заповед на министъра и търсене на нормативна промяна на закона. Въпросът е каква нормативна промяна ще се търси и какви практически действия може да се предприемат до приемането им от Народното събрание. 

2.2 Трудово правоотношение и приравнени към тях по договори за управление.  

 

В Чл.2 ал (2) от НАРЕДБА № 11 ОТ 21 ДЕКЕМВРИ 2005 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗПЛАТНА ХРАНА И/ИЛИ ДОБАВКИ КЪМ НЕЯ са приравнени работници и служители към тези по ал. 1 а именно:

1. са ангажирани в предприятието преди/след установеното работно време с продължителност не по-малка от два часа;

2. работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време;

3. работят в производства с непрекъсваем процес на работа;

4. работят в отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за хранене.

 

         В чл. 3 е предвидено „По време на нощни смени или при полагане на нощен труд на работниците и служителите се осигуряват тонизиращи или ободряващи напитки“. 

         Интересно е че тази Наредба отменя Наредба № 8 от 1987 г. за безплатната предпазна храна на работниците, заети в производства, свързани с вредни за здравето последици (обн., ДВ, бр. 43 от 1987 г.; изм., бр. 89 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 58 от 1993 г.)

         В чл. 1 от тази нова Наредба „се определят условията и редът за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. И в тези две наредби се наблюдава подмяна на терминологията като „вредни за здравето последици“ се заменя със „специфични“. Аналогична игра с терминологията се наблюдава и в ЗМВР явно като препис от настоящата наредба.

         Сравняването на текстовете очевидно указва опит за уреждане на служебни правоотношения към уеднаквяване с тези права по трудовите правоотношения. Опита е неуспешен и парадоксален по мое мнение защото води до двойно хранене на част от служителите. Ако при трудовото правоотношение не съществува друго хранене, то при служебното то е налице.

         Ако по трудовото правоотношение себестойността на храната е минимум два лева, а тонизиращите напитки 1 лев то при служебното за хранене се стига 60 лева. Разликата е че финансирането на тези разходи при трудовото правоотношение е от печалбата на предприятието и като разход не се облага, а при служебното правоотношение си е бюджетен разход.В тази връзка при сключване на колективен трудов договор средствата по трудово правоотношение е възможно да надхвърлят тази стойност. В бюджета на МВР средствата се изразходват единствено и само за храна и напитки, а в Министерството на правосъдието следва да се изразходват и за допълнителни плащания. Определянето на тези размери зависи единствено и само не толкова от реална преценка съобразно вредите, но издавани от отделни министри очевидно, че зависи и от финансовите възможности на отделното бюджетно ведомство. Проблематиката очевидно не е тясно ведомствена.

         Ако се върнем на разчетите на ГД”ИН” то при максимум 1 000 служители работещи на ден на трисменен режим/ се получава минимална сума от 3 000 лева дневно. За годината необходимия общ финансов ресурс възлиза на 1 068 000 лева. За тонизиращи напитки необходимия финансов ресурс възлиза максимум на 365 000 лева но той може да бъде намален драстично отчитайки себестойност на 1 кафе. Ако се приема становището,  че не е налице нормативно основание то този разход следва да отпадне до последяваща нормативна промяна. В този случай напрежението между служителите на двете главни дирекции в МП остават защото едните имат тези права в момента, а другите не. Относно храната разходите са отчитани на необходимия нормативен минимум. Тук обаче за определена категория служители се получава предоставяне на двойна храна или частично нейната равностойност. При приравняване със служителите на МВР следва ли да се предвидят и средства за допълнителни плащания. При обезпечаване на необходимите финансови средства /неясно как/това определено сваля напрежението в Министерството на правосъдието, но ще създава напрежение и социална несправедливост не само към служителите на МВР. Въпросът за два пъти предоставяне на храна следва ли да се разглежда като сбор от двете права или алтернативно едно към друго. Ако се приеме че здравословните норми на хранене са 2 100 калории и се осигуряват на лишените от свобода с 2.50 лева то колко калории осигуряваме на служителя за 6 лева ?

Работещите по трудово правоотношение не получават допълнително възнаграждение за специфични условия на труд за разлика от служителите на двете главни дирекции към МП и служителите на МВР. Не биха могли да получават и двойно хранене. Налице са служители по чл. 202 ал.1 т.5 от ЗМВР, които получават допълнително възнаграждение за „специфични условия на труд“. Всички получават храна или левова равностойност по чл. 204 ал.1 от ЗМВР,  но само тези от тях които са освен при специфични условия, но и рискове за живота и здравето получават безплатна храна.  ЗИНЗС изисква   „извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици“ без значение дали са налице „специфични условия на труд“ или не. Ето защо тази група освен безплатна храна следва да получи и допълнително възнаграждение, но и противоотрови. За противоотровите също нямаме разчети. Текста изисква финансови прогнози не за тонизиращи напитки, а за допълнителни възнаграждения и за противоотрови. Изискването за кумулативност на тези три съставки в която е включена и противоотрова указва наличие на вредни за здравето и живота условия на труд. Аналогичен е текста на чл. 214 от Закона за отбраната и въоръжените сили, а именно  „ рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени“. В този текст липсват допълнителни възнаграждения, но вероятно ще се намерят основания за противоотрови и храна при по-задълбочен анализ.  Отново подчертавам че по Закона за МВР и ЗИНЗС в този случай група от служителите следва да получава двойни порции храна – по чл. 204 ал.1 и ал.3 за МВР. И по чл. 23 ал.1 и ал.4 от ЗИНЗС. И в трите случая следва да се прецени и обвърже с възможността за намалено работно време, ако е налице такова вредно въздействие. Предоставянето на безплатна храна означава усвояване на другата храна в равностойност. Следователно е начин не за запазване здравето на служителя, а за увеличаване на доходите.  

Чл.169 ал.2 от ЗМВР указва че „статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон“, а в ал.3 че „статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон“.

Възприемането, че по аналогия може да се прилага правни норми уреждащи трудови правоотношения за да се запълни празнота в правото относно служебното правоотношение не намира своето нормативно покритие в този чл. 169 ал.2 от ЗМВР. Касае се за специален закон който изключва общият.

Парадокса в двойствен режим на двете главни дирекции в Министерството на правосъдието очевидно отново подчертавам налага също законодателна инициатива.

Може да се изкаже логично предположение, че затова в МВР както е указано в решението на ВАС  „ Работната група е изготвила докладна записка, с която е направила предложение да се предприеме законодателна инициатива за изменение на чл.204, ал.3 от ЗМВР и при одобряване на предложението работната група да спре дейността си до нормативната промяна“.

Възприемането на 12 или 24 часово дежурство като специфични условия на труд с риск за живота и здравето не само в наредбата на Министъра на вътрешните работи, но и в тази касаещи работници и служители по трудови правоотношения указва, че за да не се създават такива вредни условия следва да се извърши преценка за всяко работно място със стремеж към преминаване на 8 часов работен ден. За 24 часово дежурство нееднократно търпим критики и от Комитета за предотвратяване на изтезанията. Така например през 2012 г. КПИ установява че:

„Във Варненския затвор щатното разписание за надзиратели е същото както през 2010 г., т.е. 86, независимо от увеличения брой затворници. По отношение на Бургаския затвор, щатната бройка за надзиратели е 105. Неминуемо, при този недостатъчен личен състав, броят на дежурните служители в затворническите помещения по всяко време е много малък. Например в Бургаския затвор на всяка 24- часова смяна има -- до -- надзиратели и двама офицери при 940 души затворници. Освен това обстоятелството, че надзирателският състав дава 24-часови смени, неминуемо има отрицателно въздействие върху професионалните стандарти.“

„Необходимо е също така да се положат усилия за преустановяване на системата от 24-часови дежурства на надзирателите.“

Болезнен проблем за администрацията, синдикатите, а и за политическото ръководство на Министерството на правосъдието, по който следва да се намери окончателно и ясно решение при максимално отчитане интересите на служителите в съчетание с възможностите на бюджета и максимално изпълнение препоръките на КПИ.  Основния дискусионен въпрос тук според мен е дали това е специфична организация на труда или налични вредни за здравето условия. Какъв е техния обем и може ли да бъде намален.    

Като се отчитат разпоредбите на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и свързаната с него считам, че тази процедура може да бъде облекчена като се ползва по аналогия издадените наредби по ЗМВР и КТ  относно наличие и определяне на „дейности, свързани с вредни за здравето последици“  

За целта предлагам на УС на синдиката и ръководството на ГД „Изпълнение на наказанията“ да проведат съвместна работна среща с оглед изготвяне на проект на изискуема заповед и/или обосноваване на необходими законодателни промени поради което моля председателят на УС г-н Петров и главния директор г-н Димитров да съгласуват време и място за провеждане на срещата.  

Изложените позиции в настоящото становище изразяват личното ми мнение и не са съгласувани със структури в Министерството на правосъдието поради което са дискусионни.

 

 

 

                                                                                               ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР

                                                                                               ДИМИТЪР БОНГАЛОВ