В медийте

Председателят на Синдиката на служителите в затворите в България (ССЗБ) Иван Петров е дългогодишен служител в местата за лишаване от свобода. Петров е старши надзирател в пловдивския арест и говори пред "Правен свят" за проблемите пред колегите му в цялата страна и исканията на синдиката, на които засега държавата отговаря в бъдеще време.

Господин Петров, от последното писмо на премиера до ССЗБ разбираме, че проблемите ви са признати, но засега получавате само обещания за догодина. Доволни ли сте от отговорите, които получихте?

- Нашите искания ги поставихме още на 10 юни на протеста пред Министерството на правосъдието, но за съжаление голяма част от тези искания се прехвърлят в бъдещето. Това беше отговорът и на министерството, че средствата евентуално ще бъдат предвидени в новия бюджет за 2013-а, което не ни удовлетворява, тъй като ние тези проблеми ги поставяме вече от 4 години, откакто съществува Синдикатът – за социалните плащания и недофинансирането на цялата дейност в местата за лишаване от свобода. Не сме удовлетворени от отговорите, които получихме, и в началото на септември, на заседание на Управителния съвет ще вземем решения - евентуално за продължаване на протестните действия или по друг начин да търсим решения на тези проблеми.

Исканията ни остават глас в пустиня. Не сме целяли масовост на протеста - ние сме и малко хора, главната ни дирекция е от около 4200 души, 1/3 от състава винаги е на работа, защото не можем да заключим и да излезем. Но искаме по-голяма ангажираност на държавата с проблемите и състоянието на системата на затворите, към проблемите на служителите, осигуряване на необходимата финансова обезпеченост като цяло и отваряне на системата към обществото, най-вече чрез медиите, а не само да се говори какво се случвало зад високите стени.

След протеста ви през юни, зам.-министърът на правосъдието Пламен Георгиев призна, че са необходими над 10 млн. лева за заплати и издръжка на затворите до края на годината, които ги няма в бюджета. Има ли някакво развитие и знаете ли дали са намерени пари?

- Не сме наясно какво става с парите за заплати и издръжка. В началото на септември ще искаме и свикване на съвета за социално партньорство, на което да ни бъдат предоставени финансовите параметри за оставащия бюджет и ще настояваме за уверение, че нашите искания ще бъдат включени в следващия бюджет. Защото не за първи път поставяме някакви искания, за които после установяваме, че не са включени.

Къде според вас е най-наложително допълнително финансиране?

- Когато говорим за цялостно финансиране на нашата дейност имаме предвид и това, че в системата има натрупани много задължения към доставчици на храни, ток, вода и консумативи, може би около 7-8 млн. лева от общо недостигащите 10 млн. лева. Вероятно това се дължи на неправилно планиран бюджет, но всяка година по това време имаме проблем с плащанията към доставчиците. Друг проблем са също така и социалните плащания, увеличаването на порциона, който ни се полага като на служители по Закона за МВР. В армията и МВР той е 60 лева месечно, а при нас си остава 30. Оказва се, че когато трябва да бъдем наказвани за каквото и да е, за нас важи Законът за МВР, а когато става въпрос за някакви права - този закон не важи за нас. Доколкото зная, в нашата дирекция няма проблем с изплащането на заплатите за тази година. Такива проблеми има в Главна Дирекция "Охрана" - там не са предвидени средства, като и миналата година беше така и се наложи да се пренасочват средства от нашата дирекция  - ние имахме икономия от Фонд "Работна заплата", който беше пренасочен за заплати на колегите.

Както колегите от МВР и ние също ще предявим искания за увеличение на заплатите. Нашите заплати не са повишавани от 2009 г. Аз съм действащ служител, надзирател в пловдивския арест. Аз съм служител на върха на кариерата – старши надзирател, полицай първа степен. Заплатата ми е 800 лева - с всички надбавки и социални плащания .

Това е максимумът за един надзирател?

- Това са парите, които може да вземе един надзирател. Като начало, колеги с малък стаж, започват и с под 600 лева, което значи, че средната заплата е около 700 лева. И няма начин да бъде по-голяма, ако не се споразумеем за някакво увеличение, за каквото настояваме.

В такъв случай, какво мотивира един надзирател да върши тази работа, ако разчита единствено на заплатата си? Още повече, че я върши при унизителни условия, за които призна наскоро и правосъдният министър.

- Мизерни, отвратителни условия, но все някой трябва да я върши тази работа, няма начин. Ние така сме преценили, но за съжаление остават все по-малко желаещи. Много новопостъпили обаче напускат след няколко месеца.

А по-опитните не напускат ли, за да си намерят по-добра работа?

- Там е малко по-трудно и колегите, които като мен са с повечко стаж и повечко години зад гърба, малко трудно биха си намерили по-добра работа навън, но има и такива. Голяма част от колегите, които направят годините за пенсия, се пенсионират. Други, които наистина могат да си намерят по-добра работа – напускат, а младите, както казах, не се задържат.

Колегите ви в МВР поискаха точно и ясно 25% увеличение на заплатите от Нова година, вие имате ли конкретно искане?

- Ще се консултираме с колегите, но малко нереално ми се вижда на този фон... Едва ли управляващите ще си позволят да ни увеличат с толкова заплатите.

Конкретно за МВР, финансовият министър Симеон Дянков още на следващия ден отряза исканията на полицаите...

- Там бяха малко некоректно изложени от него нещата или не познава в детайли работата на всички колеги от сектора "Сигурност". Той цитира едни заплати от 1040 лева, които няма как да станат, казах ви какъв е таванът, а при колегите в МВР е същото.

След протеста ви, беше поставено искане от Министерство на правосъдието да изготвите програма за пресичане на корупционните практики сред служителите в местата за лишаване от свобода. Имате ли вече готова програма с конкретни мерки?

- Още тогава на протеста излязохме с декларация по този повод, че не сме ние хората, които трябва да съставяме такива програми. Има цели отдели в министерството и главната дирекция, които се занимават с това и то е тяхно задължение. Ние подкрепяме всички мерки и действия за пресичане на корупционни практики, готови сме да дебатираме, да дадем предложения, ако бъде съставена такава програма, давали сме предложения дори за законодателни промени или чисто технически.

Едно от предложенията за пресичане на вкарването на забранени вещи, телефони, наркотици, беше да се прекрати внасянето на хранителни продукти от близки на лишените от свобода. По-голямата част от забранени вещи се внасят точно с хранителни продукти.

Предложението ни беше да се направят магазини и вече започна да се осъществява този проект. По този начин лишените от свобода могат да си набавят необходими продукти към храната, която се дава, без да се внася от близки и се спира достъпът отвън.

Освен това, трябва да се криминализира това деяние. Това, че е забранено на затворника да притежава мобилен телефон е едно, но този, който му го носи не подлежи на никаква санкция. Това донякъде обезсмисля и нашите действия, става малко като "ние ги хващаме, те ги пускат".

От ваше оплакване наскоро научихме, че зам.-шефът на ГДИН Пламен Костадинов е издал заповед, с която се забранява носенето на униформа извън работното време. Има ли някаква последваща реакция?

- Това би създало огромен проблем на служителите. Самият мотив и изложените съображения за издаването на тази заповед, са меко казано неотговарящи на истината. В нито един бюлетин за извършени нарушения няма данни за нарушения, свързани с носенето на униформено облекло. Ако това се е случило, то е единичен случай на едно място, но защо трябва да се вменява вина на всички останали.

Работим при мизерни условия и си представете как тази униформа я оставям на някаква закачалка и на другия ден я обличам пак мръсна или мокра. Има колеги, на които им се налага всеки ден да пътуват от съседни градове и това означава постоянно да носят униформата по влакове и автобуси.

Извоювахте обаче правото почивките по време на дежурствата да се отчитат като работно време. Ваши колеги спечелиха и доста дела, защото това време не им е било отчетено. Има ли вече реален резултат след подписаната заповед от министъра?

- Заповедта е в сила, но в нея пак няма точно регламентирано колко е работното време. Сега има едно уточнение как да се отчита, което пак е в наш ущърб, въпреки осъдителните решения които са над 10.

Във всички съдебни решения се казва, че 24-часовото дежурство трябва да се отчита като 24 часа работно време. В заповедта и в уточненията времето за приемане и издаване от смяна на смяна, което е около половин-един час, не се споменава. В наряда също се казва, че той застъпва 15-20 минути по-рано за инструктаж и ние реално надхвърляме 25-26 часа.

След влизането в сила на новата заповед, колко часа се отчитат като работни в едно 24-часово дежурство?

- Заповедта е от началото на месеца и още се подготвят заповедите на местните ръководители по места, но с изпратените указания, при 24-часов график на дежурство, следва да се отчита работно време от 22 часа и половина. А ние сме постоянно на разположение и точно това беше отчетено от съда. В правилника към Закона за изпълнение на наказанията е казано, че служителите могат да почиват, но са винаги на разположение. А в Наредба №15, в която се регламентирани почивките, се казва, че почивка, която не се отчита като работно време, е това време, което служителят може да ползва по свое усмотрение – да излезе извън месторабота и т.н. Такова е и предписанието на омбудсмана, но явно пак ще имаме конфликтни ситуации.

 Проблемът със здравословното състояние на затворниците, за което вие не бивате уведомявани и се създава риск от контакт със заразно болни. Има ли решение той?

- В много от местата за лишаване от свобода не достигат лекари, фелдшери и изобщо медицински лица. Има конкурси, но те се движат много бавно – 7-8 месеца, а все пак не избираме космонавти.

Длъжни сме ежедневно да обискираме по няколко пъти лишените от свобода. При всяко извеждане от помещенията, при свиждане, среща със защитниците и т.н. се извършва обиск, а ние нямаме право да знаем кой от какво е болен. На персонала, извън медицинския, е забранено да получава информация кой и какво заболяване има, макар че неофициално се знаят някои случаи.

А голяма част от наркоманите имат поне хепатит, а да не говорим за СПИН и други болести. Има още места, на които липсват елементарни латексови ръкавици, с които да извършваме тези обиски.

Явно и за тези консумативи, които трябва да са задължителни за един надзирател, не достигат пари. Но като говорим за фигурата на надзирателя, кажете каква е историята на статуетката, която получи наскоро и правосъдният министър Диана Ковачева. На нея надзирателят е изобразен като мъж с доста наднормено тегло и бухалка. Това ли е визията за надзирател в 21 век?

- Ние тук също имаме такава. Вие, ако сте я виждали отблизо, тя и самата униформа е друга. Може би идва още отпреди 9 септември. Това е старият стражар Бай Ставри, който в едната ръка държи палка, в другата връзка с големи ключове. Името стана нарицателно от филма "Опасен чар" с Тодор Колев. Произвеждат ги колегите във Варна, но те са за вътрешна употреба, за подарък на колеги или ръководители, но се приема на шега.

Източник: Правен_свят