Новини

В началото на мандата си министър Диана Ковачева се срещна с ръководството на Синдиката на служителите в затворите на България като един знак, че ние се ангажираме с решаването на техните въпроси.

При посещенията ми в затворите в Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и ареста в Пловдив по моя покана присъстваха и представители на Синдиката на служителите в затворите на България. Споделиха и част от проблемите си, които са много различни, казва още Пламен Георгиев в интервю за "Правен свят"

Зам.-министърът на правосъдието Пламен Георгиев има авторитет на прокурор с доказани качества, вече е избран за зам.-шеф на Специализираната прокуратура, постът го чака след края на мисията му в министерството. Затова не е неочаквано, че г-н Георгиев е ресорният зам.-министър, отговарящ за пенитенциарната система. Един много тежък ресор, доколкото до средата на годината България трябва да предприеме много сериозни мерки за подобряване на условията в затворите.  В началото на декември 2011 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие две решения, в които се дава негативна оценка за бездействието на българските власти във връзка с изпълнението на решенията на съда в Страсбург. Едното от тях е във връзка с голяма група дела, по които страната ни е осъдена заради крайно лошите условията на живот в българските затвори и следствени арести.Комитетът на министрите изтъква, че няма информация за конкретни действия на правителството и последващият им ефект върху посочените в решенията на Евросъда проблеми, планираните мерки и графика за тяхното извършване. Комитетът е решил отново да разгледа въпросите най-късно през юни 2012 г. въз основа на представен от правителството ревизиран план за действие.  Това е причината да потърсим за разговор зам. министъра на правосъдието Пламен Георгиев

Г-н Георгиев, до юни 2012 г. – три месеца, България трябва да представи адекватни ефективни мерки, а не просто добри намерения за подобряване на условията в затворите. Работите ли вече по тях и как точно?

През 2010 г. правителството прие План за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода в периода 2011-2013 г. В този смисъл има график с основни цели, постигането им и в какви срокове.
Освен това Законът за изпълнение на наказанията бе приведен в съответствие с европейските изисквания. Регламентирани бяха критерии за жестоко, унизително и нечовешко отношение към лишените от свобода – нещо, за което настояваха много неправителствените организации и то с право.
Предвидиха се и като законов регламент прословутите 4 кв. м. площ на затворник. За съжаление, обаче, в България, предвид пренаселеността в местата за лишаване от свобода, това не се случва. В условия на криза е много трудно да се осигурят средства, за да се изпълнят изискванията.
 
Така е, но проблемът с пренаселеността не е от вчера, нито пък се е появил в началото на кризата.

Права сте. Но ние правим максимума във връзка със средствата, с които разполага министерството на правосъдието.
 
Колко са средствата за тази година?

Капиталовите разходи в бюджета на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) са 1 650 520 лева за цяла година, което е крайно недостатъчно. Това са всичките капиталови разходи за 13 затвора и за многобройните следствени арести.
Въпреки недостатъчния бюджет миналата година са направени сериозни ремонти в затворите в София, Пловдив, Враца, Стара Загора и в арестите в столицата и Бургас. Затворът във Враца, например, отговаря на всички европейски изисквания. Там бе направен мащабен ремонт. Арестът в Пловдив – също, с нови санитарни възли, алуминиева дограма.
Тази година ремонтите ще продължат, но средствата са крайно недостатъчни за да осигурим навсякъде по 4 кв. метра площ за лишен от свобода. Просто няма как да се случи.
 
Имате ли представа в колко затвора се ползват кофи вместо тоалетни – нещо, за което дежурно ни съдят в Страсбург?

В четири – Стара Загора, Бургас, Варна и Сливен. Там в някои килии се налага използването на кофи. Но тези помещения са много малко, те ще бъдат реконструирани. В друга част са на т.нар. коридорен принцип – хората от няколко килии ползват общ санитарен възел, който се намира в коридора. 
 
А нощем имат ли достъп до тоалетните?
Разбира се. Заключват се коридорите, но не и килиите. Ако има някакъв проблем могат да се обърнат и към охраната.
В интерес на истината аз и в къщи излизам от едно помещение, за да отида до тоалетната. Но европейските изисквания са да има санитарен възел във всяка килия – един критерий, на който наистина не отговаряме.
 
Правен ли е разчет колко финансови средства ще са необходими, за да бъдат реконструирани тези помещения?

Не, не е правен. Но в рамките на мандата ще реконструираме всички места за лишаване от свобода, за да елиминираме ходенето по нужда в кофи и въобще да се подобрят условията в затворите.
Има, обаче, и друг проблем, който трябва да бъде преодолян. Някои затвори се нуждаят от нова водопроводна система, което може да доведе до отнемане на жилищна площ. Ако в едно заведение имаме осигурени 5 кв. метра площ на човек, при изграждането на водопроводната мрежа може да се наложи отнемане на част от тази площ и така да паднем под необходимите 4 кв. метра. Така че към всеки конкретен случай ще се подходи внимателно, за да видим какви са възможностите за изграждане и ремонт.
 
Като ви слушам се съмнявам, че ще успеете да се справите до края на мандата.

Аз не казвам, че за година и половина ще можем всичко да подобрим. Това влиза в одобрения от правителството план, в по-дългосрочна перспектива.
За съжаление, сега пари няма, опитваме се да осигурим. Имаме и намерение да изградим нов затвор за около 2000 души.
 
Как ще стане като няма пари?

Търсим европейски механизми, например – норвежкия финансов механизъм. Чрез проект "Подобряване на стандартите в затворите и арестите чрез обособяване на инфраструктурата за осигуряване на зачитането на човешките права" имаме вече одобрена програма, по която ще се подобрят материалните условия в два затвора, един арест, една пробационна служба и две лечебни заведения. Става въпрос за затворническото общежитие в с. Дебелт до Бургас, където ще се изгради ново за 450 лишени от свобода. По този начин ще бъде разтоварен затворът в Бургас, където положението е най-критично. Това е най-пренаселеният затвор в страната. 
Пак с пари от норвежкия проект ще се извърши ремонт и реконструкция на затворническото общежитие в с. Разделна, което е към затвора във Варна. И там има пренаселеност. 
Ще се направи основен ремонт и на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода в Ловеч, ще се оборудва и кухненският блок към болницата. 
Предвиждаме и основен ремонт и оборудване на медицинския център в Сливенския затвор – единственият женски затвор у нас.
Планирано е и изграждане на нов арест и пробационна служба в Шумен. Сегашният арест е извън всякакви стандарти, преотстъпено ни е бивше поделение на Министерството на отбраната.
Проучват се и възможностите за кандидатстване по европейски програми за финансиране, като по този начин се опитваме да компенсираме орязания бюджет.
 
Какъв всъщност е капацитетът на затворите у нас?

За да отговорим на изискванията за 4 кв. метра на затворник, ние трябва да имаме не повече от 8763 лишени от свобода. Към 1 февруари 2012 г. те са 9939 души. 
Драстично голяма е пренаселеността в Бургас, където на база 4 кв. метра капацитетът е 547 души, а в момента лишените от свобода там са 1114. 
На следващо място е ловешкият затвор, където има 1048 лишени от свобода при капацитет 852 души.
Във Варна не е чак толкова голям дисбалансът – 758 затворници при 610 места. 
По данни на Евростат пренаселеността у нас е 155.6%, която е най-високата в Европа. Пренаселеност има и в други държави – в Италия е 153%, в Кипър – 150%, в Испания – 136%, в Гърция – 129%, в Унгария – 127%, в Ирландия 103%, в Австрия – 102%. 
Но факт е, че там самите условия в затворите, независимо дали има пренаселеност, са доста по-добри. Иначе, чисто статистически не сме чак толкова далеч.
 
А как стои въпросът с финансирането на строеж на нов затвор?

Няколко варианта се обсъждат. Първият е за публично-частно партньорство. За съжаление Законът за публично-частното партньорство все още не е влязъл в сила, очаквам това да стане през втората половина на годината. Тогава този вид партньорство ще бъде регламентирано и вече ще можем да го обсъждаме като вариант. В Европа има множество затвори, изградени на този принцип, при който финансирането е от частна фирма, а на база на финансов разчет в рамките на 10-15 години на фирмата се дава някаква печалба. Но всичко трябва да се обмисли много внимателно, защото дяволът се крие в детайлите. 
Друг вариант за финансиране е заем от Световната банка, което значи, че парите се връщат от бюджета.
Има и трети вариант - да ни бъде отпуснат заем от частно дружество, както например е станало с изграждането на летище София. 
Възложили сме на експерти да проучат кой е най-добрият начин на финансиране. 
 
Има ли интерес от чужди инвеститори?

Има много голям интерес. Тези дни проведох среща с представители на една фирма, която е близка до английското правителство. Техният интерес е да финансират изграждането на затвор, споменаваха се суми в рамките на 120-130 млн. евро. Има интерес и от австрийски, от френски фирми и от белгийски. Говорим за дружества, които имат опит в изграждането на затвори.
В България обаче ситуацията е по-различни от останалите европейски държави. Поради свръхпренаселеност ние се нуждаем от затвор, който да побере около 2000 души. Докато европейската практика е да се строят по-малки затвори - до 400-500 души, които се управляват по-лесно. У нас това няма как да се случи, защото е икономически по-изгодно да построим един голям затвор, тъй като имаме сериозна нужда.
И тук ще ви кажа една новина – вече имаме избран международен консултант, англичанин, който има много богат опит в изграждането на затвори, при това е работил в Македония, Сърбия, всъщност в почти всички балкански страни. У нас е помогнал за изграждането на пробационните служби.
Имаме нужда от такъв човек, защото се сблъскваме с чисто практически проблеми. Последният затвор в България е построен през 1944 г., това е толкова отдавна, че едва ли има живи хора, които да ни консултират за възможните практически проблеми. Сега имаме много добри архитекти и инженери, но те никога не са строили затвор.
 
И каква всъщност ще бъде ролята на този консултант?

Голяма. Като се започне от това какви точно специалисти ще са ни необходими, после по проектирането, изграждането и т.н. - до самия край. Все неща, които не ги пише в законите, наредбите и европейските актове, само практиката може да ти ги подскаже.
 
Намерихте ли терен за новия затвор

Имаме два терена – до Суходол и до с. Яна, които са бивши поделения на Министерството на отбраната. Те ще ни бъдат преотстъпени, защото има редуциране на състава на армията. Сформирана е вече работна група, в която участват представители на различни фирми, на ГДИН и др. Нарочно забавихме нещата, за да може да влезе и консултантът. 
Групата вече започна обследване на терена. Ще направят пълно проучване, геодезични изследвания и други, за да сме наясно кой от двата терена е по-подходящ.
Преди имахме терен до с. Волуяк, но се оказа, че е изключително негоден за изграждане на затвор. Имало е далекопроводи, няма път дотам, всичко сочи, че изграждането на затвор там ще е икономически нецелесъобразно.
 
Да разбирам, че теренът трябва да има осигурена инфраструктура?

Това е изключително важно. 
Срещнах се и с кмета на Бургас, който ми каза, че има терен, подходящ за затвор и по е ангажимент, ако ние се спрем на този терен, да осигури за сметка на общината инфраструктурата, което е важно, защото е много скъпо.
Знаете ли, ние не мислим само за един затвор, а за изграждането на поне два, както, разбира се, и подобряване на всички останали. Не можеш да сложиш едни затворници при луксозни условия, а други – при крайно лоши. Не е редно.
 
Предшественикът ви Христо Ангелов, дни преди да напусне, изпадна в конфликт със затворническата администрация, макар той да отричаше. Проблемите бяха свързани с битови и социални въпроси, с неизпълнение на подзаконови нормативни актове. От администрацията смятат, че ръководството на министерството неглижира техните трудови права. Вие разговаряли ли сте с тези хора?

При посещенията ми в затворите в Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и ареста в Пловдив по моя покана присъстваха и представители на Синдиката на служителите в затворите на България. Споделиха и част от проблемите си, които са много различни. 
На първо място - не им се заплаща извънредният труд, заради противоречие между правилника и закона. Ние предприехме стъпки за неговото отстраняване. Друг проблем са лошите условия на труд на някои места. 
В началото на мандата си министър Диана Ковачева се срещна с ръководството на синдиката като един знак, че ние се ангажираме с решаването на техните въпроси. Аз, като председател на Съвета за социално партньорство, свиках вече заседание, на което бяха поставени тези проблеми. Но за решаването им са необходими средства. Заради това още през януари се срещнах със заместник-финансовия министър Владислав Горанов, за да опитаме да намерим допълнително финансиране.
Проблемът всъщност е комплексен. Служителите на Главна дирекция "Охрана" и на ГДИН имат право на извънредно заплащане, но парите не стигат дори за заплати в Главна дирекция "Охрана". Няма как да дадем пари за извънреден труд на служителите на ГДИН, а да оставим без заплати хората от Главна дирекция "Охрана". А проблемът идва оттам, че преди две години, по незнайни за мен причини, бюджетът на дирекция "Охрана" е бил много сериозно орязан. И така, в края на миналата година се оказа, че не стигат парите за заплати. Министър Ковачева пренасочи част от средствата от икономии в министерството за възнагражденията на хората от Главна дирекция "Охрана". Тази година ситуацията е същата.
Напълно съм наясно, че не може да се иска промяна на бюджета още в началото на годината, но няма как да не поставя този сериозен проблем пред финансовото министерство. Уговорихме се с г-н Горанов да се срещнем отново в началото на април, тогава ще видим как върви изпълнението на бюджета и ще се прецени откъде да се вземе необходимата сума. Тя не е толкова голяма, но в условия на криза всеки лев е проблематичен.
Мога да обобщя, че имаме и добър диалог със синдиката. Дори в момента подготвяме споразумение между него и министерството, за да регламентираме нашата комуникация.
 
Г-н Георгиев, предишното ръководството на министерство лансира проект за промени в Закона за изпълнение на наказанията. В него имаше доста смущаващи идеи като например затворниците да бъдат наказвани, ако в техните жалби се съдържат клевети или набеждаване на служители от затворническата администрация, като последните правят свободна преценка на всяка от жалбите. Или друга идея - затворниците да се обискират след среща с адвокат или близки без служителят да е задължен за съставя протокол, както е сега. Затвори да се строят с пари от съдебни такси и от дарения на частни лица и др.
Този проект срещна сериозна съпротива от правозащитници – като твърде рестриктивен, нарушаващ принципи и стандарти в затворното дело. Запознат ли сте с проблема?

Действително, някои идеи в проекта бяха наистина неуместни, но те вече са отстранени. Всичко, което изброявате, вече е коригирано. 
В момента работна група изготвя нов проект за промени в ЗИН. Не бих могъл да коментирам конкретни разрешения, защото още не съм видял готовия проект, но доколкото съм информиран, има доста нови неща. Когато проектът стане готов, ще бъде качен на сайта на министерството.
И, уверявам ви, това ще стане скоро.
 
Предполагам сте запознат с препоръките в последния доклад на Европейската комисия и по-специално за реформа "из основи" на прокуратурата и Висшия съдебен съвет (ВСС). Вие идвате от прокурорските среди и би трябвало да имате визия за това как трябва да се реформира прокуратурата.

Изпълнението на препоръките от доклада на Европейската комисия е изключителен прерогатив на правосъдния министър. Г-жа Диана Ковачева се грижи за тяхното изпълнение. Това, което мога да ви кажа, е, че има работна група за промени на Закона за съдебната власт. Знаете, че ще се променят правилата за номиниране и избор на членове на Висшия съдебен съвет.
Освен това е създадена и работна група по знаковите дела към министерството на правосъдието.
 
Вие в тази група ли сте?

Да, вече е набелязан план на действие. 
 
Запознат ли сте с новата структура на ВКП?

Да. Идеята е да се оптимизира работата на ВКП и прокурорите активно да участват по разследвания с методически указания. Боя се обаче, че каквото и да кажа, ще се приеме като вмешателство на изпълнителната власт в работите на съдебната. Имам визия, но мога да я споделя в частен разговор с главния прокурор. Не е редно министерството на правосъдието да дава съвети на съдебната власт.

Източник: Правен свят